Чудакът Томас (Завръщането)
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудакът Томас (Завръщането)». Краткое содержание книги:
Ще успее ли Од Томас да се намеси навреме?…
„Водя чудат живот. Което съвсем не означава, че живея по-добре от вас. Убеден съм, че и вие изпитвате щастие, удоволствие и постоянен страх, и то в прекомерна степен!
В края на краищата и вие като мен сте човешки същества, а хората знаят що е радост и сковаващ ужас…“
Од Томас наистина е чудат — с удоволствие работи в закусвалня в малко калифорнийско градче, въпреки че притежава талант за писател…
Каква е причината за тази липса на амбиция у един двайсетгодишен младеж?
Много по-рядък талант:
Од вижда и разговаря с призраци на мъртъвци, които отказват да се преселят в отвъдното. Той успява да скрие дарбата си от всички, с изключение на симпатичната си приятелка и началника на полицията, комуто понякога помага за залавянето на престъпници…
— Доста гостоприемно от твоя страна. Но предпочитам да запазя главата си бистра.
Ако усмивката на Мона Лиза беше същата като на Датура, никой нямаше да може да нарисува такава картина.
— Да, мисля, че така ще е по-добре за теб.
— Това на масата да не е дистанционното, което активира експлозивите?
Само замръзналата й усмивка показа, че е изненадана.
— Значи с Дани сте имали приятна среща?
— Има два бутона. Дистанционното.
— Черният детонира, а белият дезактивира бомбата.
Дистанционното се намираше по-близо до нея. Ако се втурнех към масата, тя първа щеше да го сграбчи.
По принцип не съм от мъжете, които удрят жени, но в случая можех да направя изключение за нея. Спираше ме само опасението, че ще забие нож в корема ми в мига, в който замахна с юмрук да я ударя. Освен това се боях, че в изблик на перверзност ще натисне черния бутон.
— Дани разказа ли ти за мен? — попита ме тя.
Реших да се подиграя на суетата й и отвърнах:
— Как жена с такива способности се занимава с телефонен секс?
— Участвала съм в няколко порнофилма. Плащат добре, но използват жените до дупка. Запознах се с типа, който притежава интернет порносайт и фирма за телефонен секс. Тези му две предприятия бяха като чанти, натъпкани с пари. Омъжих се за него. Той умря. Сега аз притежавам бизнеса му.
— Омъжила си се, той е умрял и сега си богата.
— Така се случи. Винаги съм имала късмет.
— Притежаваш бизнеса, но продължаваш да приемаш обаждания?
Този път усмивката й ми се стори по-неподправена.
— Тези малки момчета са толкова жалки. Забавно е да ги обръщам с хастара навън само с думи. Те дори не осъзнават колко са унижавани — и си плащат, за да ги правят на глупаци.
Зад нея, все още вяло, подобно на сияйни крила, проблесна светкавица. Но последвалата гръмотевица, разцепила въздуха, би могла да се оприличи не с ангелски, а с чудовищен глас.
— Някой сигурно е убил черна змия и я е окачил на дърво — каза тя.
Благодарение на нейните чести неразбираеми констатации до момента успешно удържах територията, но този път ме изуми.
— Черна змия? Дърво?
Тя посочи притъмнялото небе.
— Не знаеш ли, че окачването на черна змия на дърво предизвиква дъжд?
— Предполагам, че е възможно. Не знам. За мен това е ново.
— Лъжеш… — Тя отпи от виното. — Както и да е, в продължение на няколко години имах достатъчно пари. Те ми даваха свобода и възможности да се занимавам с религия.
— Не се обиждай, но ми е трудно да си те представя смирена, коленичила за молитва.
— За мен психическият магнетизъм е нов.
Свих рамене.
— Просто моето ексцентрично определение за интуиция.
— Повече от интуиция е. Дани ми каза. И ти убедително ми го демонстрира. Можеш да викаш духове.
— Не, аз няма да съм ти от полза. Трябва да извикаш Мойсей за тази цел.
— Ти виждаш духове.
Реших, че ако се престорех на тъп, само щях да разпаля гнева й.
— Да, но аз не ги викам. Те сами идват при мен. Щях да съм доволен, ако не идваха.
— На това място също трябва да има духове.
— Те са тук — признах.
— Искам да ги видя.
— Не можеш.
— Тогава ще убия Дани.
— Кълна ти се, не мога да ги викам.
— Искам да ги видя — повтори с по-студен тон тя.
— Аз не съм медиум.
— Лъжец.
— Те не се обвиват в ектоплазма, която други хора могат да виждат. Само аз мога да ги видя.
— Толкова ли си специален?
— За нещастие, да.
— Искам да разговарям с тях.
— Мъртвите не говорят.
Тя взе дистанционното.
— Ще направя на пух и прах малкото лайно. Наистина ще го сторя.
Поех пресметнат риск и отговорих:
— Убеден съм, че ще го сториш. Независимо дали ще изпълня желанието ти или не. Ти няма да рискуваш да те тикнат в затвора за убийството на доктор Джесъп.
Датура остави дистанционното и се облегна предизвикателно на рамката на прозореца.
— Мислиш, че възнамерявам да убия и теб ли?
— Разбира се.
— Тогава защо дойде?
— За да спечеля малко време.
— Предупредих те да дойдеш сам.
— Никой не знае, че съм тук — уверих я аз.
— Тогава за какво искаш да спечелиш време?
— За да вземе съдбата неочакван обрат. За да се възползвам от предимството си.
Тя имаше чувство на хумор на камък, но тези думи й се сториха забавни.
— Смяташ ме за безгрижна и лекомислена?
— Убийството на доктор Джесъп не е разумна постъпка.
— Не бъди глупав. Момчетата се нуждаеха от малко тръпка — отвърна тя, сякаш съществуваше напълно логично обяснение за смъртта на рентгенолога, което аз не можех да проумея. — Това е част от сделката.