Искаш ли да останеш жив?
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Миндова
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Искаш ли да останеш жив?». Краткое содержание книги:
— Давай, малката, ще те чакам тук.
Мег отиде в хотела и взе плика от кабина 6. Върна се в колата и го сложи отпред в жабката. От „Адлон“ тръгнаха към „Екселсиор“ и Мег отново прибра плика без проблеми.
С нарастващо въодушевление Чък я погледна как слага плика в жабката и тръгна за жп гарата.
— Боже! — избръщолеви той. — Наистина сякаш доиш крава! Вече имаме хиляда долара! Още три пъти и изчезваме.
Патрулна кола 6 докладва, че буикът минал покрай тях в обратна посока. Задръстването било много голямо и не успели да обърнат, за да го проследят.
Биглър погледна голямата карта, разтворена на бюрото му. Отбеляза къде е бил видян буикът и алармира патрулни коли 1 и 2, че може да мине покрай тях.
Но Чък караше към гарата по страничните улици и патрулните коли го изпуснаха.
Там нямаше място за паркиране и той взе да обикаля наоколо. Това го притесни. Някое любопитно ченге можеше да го пита какво прави тук. Обиколи гарата четири пъти, преди Мег да се появи.
Когато сиря, лицето й бе обляно в пот.
— Исусе! Какво, по дяволите, нрави досега? — изръмжа той. — Взе ли го?
— Да — Мег отвори жабката и сложи третия плик върху другите.
— Уху — Чък изтри лицето си с длан. — За момент… — млъкна и се засмя пресилено. — Петстотин долара! Сега към Грейхаунд!
Зави по една пресечка и излезе на крайбрежния булевард. Един полицай, който дебнеше там, забеляза буика и се обади на Биглър. Той веднага алармира кола 2, но тя нямаше как да се измъкне от задръстването. Шофьорът каза, че не може да направи нищо, освен ако не пусне сирената. Биглър изруга. Полудяваше при мисълта, че булевардът е претъпкан с шофьори, които се шляеха без цел, за да показват себе си и колите си и да се наслаждават на хората по плажа.
Мег излезе от буика и отиде на спирката на Грейхаунд.
Кабина 4 беше заета.
Около трийсетгодишната жена, която говореше по телефона, бе от типа, който Мег мразеше и презираше: омъжена, с прическа, направена в евтин фризьорски салон, с не особено изискани дрехи и накичена с безвкусни дрънкулки. Сигурно имаше дете и разбира се, непрекъснато го поучаваше, без да признае, че е чудовище, превърнало живота й в ад. Мъжът й вероятно беше някой досадник, който говореше само за коли, голф и трепереше да не загуби работата си.
Мег я наблюдаваше с омраза как говори и размахва ръка. — Ха… ха… ха. — Пискливият й смях проникваше през стъклената врата. — Ха… ха… ха.
Изгубила търпение, Мег отвори вратата, избута жената настрани, отлепи илика и го прибра в чантата си.
— Ох! Извинете! — Жената я гледаше слисано.
— Майната ти! — изруга Мег и тръгна към колата.
— Нямаше ли проблеми? — понита Чък, когато Мег сложи плика в жабката.
Тя го погледна студено.
— Щях ли да съм тук, ако имаше?
Чък въздъхна дълбоко. Два бона!
— Какво ти става — я запита, когато излязоха на магистралата. — Кажи ми, по дяволите, какво ти става?
— И аз бих искала да знам! — Мег се замисли. — Как само ми се иска да знам!
Скоро ще се отърве от нея, каза си Чък. И тя беше луда като индианеца! Но има ли значение, щом ще зареже и двамата? А сега — аерогарата. Дори и да липсваше плик, вече беше събрал две хиляди и шестотин долара! Боже! С толкова много мангизи можеше да направи каквото си иска.
Пристигнаха на аерогарата. Стрелките на големия часовник в чакалнята показваха 12.15.
Чък намери място сред колите, наредени на големия паркинг. Усети собствената си миризма на пот, когато дръпна ръчната спирачка.
— Давай, малката… последен тур! Хайде, хайде… размърдай се!
Мег слезе, пресече асфалта и тръгна към аерогарата. Чък се огледа, за да види дали няма някой наоколо, после извади пликовете от жабката и ги отвори с ножа си. Парите се разпиляха но коленете му.
Като че доиш крава! Като че береш череши! Ама че сладка работа.
Преброи парите, сложи ги в един от пликовете, а останалите захвърли на задната седалка. Претъпкания плик прибра в жабката.
Ако и последният снесе, ще станат три хиляди и сто долара!
Боже мой! Боже мой!
Удари с юмрук но волана.
„Хайде! Идвай! — помисли си. — Идвай вече, тъпа кучко! Да се махаме оттук!“
Той си мечтаеше за момента, в който ще излезе на магистралата, ще отвори вратата и ще я изхвърли навън.
Представи си я как стои и гледа след него.
Боже! Кога ли ще стане това?
Лепски пое поста от 11.00. Джакъби докладва, че до момента няма нищо. Пликът беше все още там. Останалите детективи, вече отпочинали, застанаха отново по местата си.
— Можем да си чакаме със седмици. — Лепски беше вкиснат, когато седна на стола и запали цигара.