Старогръцки легенди и митове
- Автор: Кун Николай Альбертович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Мънков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки легенди и митове». Краткое содержание книги:
Най-после със силен удар Агеноровият син пробива шията на змея и го приковава към един дъб — така силен бил ударът на могъщия герой.
Столетният дъб се огънал под тежестта на тялото на чудовището. Кадъм изумен гледа поваления от него змей, учудвайки се на големината му. Изведнъж се чул непознат глас:
— Какво стоиш така, сине Агеноров, и се чудиш на убития от тебе змей? Скоро и ти ще бъдеш превърнат в змей и ще ти се чудят хората.
Кадъм се озърта, той не знае откъде идва тайнственият глас. Изтръпнал героят от ужас, като чул такова предсказание; косите му настръхнали. Той стои пред убития змей, едва незагубил съзнание. Тогава се явила на Кадъм любимата Зевсова дъщеря Атина Палада. Тя му заповядала да извади зъбите на змея и да ги посее като семена в изорана нива.
Кадъм направил, каквото му заповядала войнствената богиня с очи на кукумявка. Едва посял той зъбите на змея, и — о чудо! — от земята се подали най-напред остриета на копия; ето че се издигнали над оранта гребените на шлемове, после глави на воини, раменете им, покрити с ризници гърди, ръце с щитове в тях, най-сетне от драконовите зъби израснал цял отряд въоръжени воини. Като видял новия непознат враг, Кадъм хванал меча си, но един от воините, родени от земята, извикал:
— Не посягай към меча! Пази се да се месиш в междуособния бой!
Между воините се започва страшна кървава битка. Те си нанасяли смъртоносни удари с мечове и копия и падали един след друг върху току-що родилата ги земя. Вече останали само петима. Тогава един от тях по заповед на Атина Палада хвърлил на земята оръжието си в знак на мир. Воините се свързали с тясна, братска дружба. Тези воини, които земята родила от драконовите зъби, именно били помощници на Кадъм, когато строял Кадмея — крепостта на седмовратата Тива.
Кадъм положил основите на големия град Тива, дал на гражданите закони и уредил цялата държава. Олимпийските богове дали на Кадъм за жена хубавата дъщеря на Арес и Афродита — Хармония. Сватбеното пиршество на великия основател на Тива било великолепно. Всички олимпийци се събрали на тая сватба и богато дарили младоженците.
Оттогава Кадъм станал един от най-могъщите царе на Гърция. Неговите богатства били несметни. Многобройна и непобедима била войската му, начело на която стояли воините, що родила земята от змеевите зъби. Би казал човек, че вечна радост и щастие трябвало да царят в дома на Агеноровия син, но не само щастие му изпратили олимпийците. Случило му се да преживее и много нещастия. Дъщерите му Семела и Ино загинали пред очите на баща си. Наистина след смъртта си те били приети в средата на олимпийските богове, но все пак Кадъм загубил своите нежно обичани дъщери. Актеон, Кадмовият внук, син на дъщеря му Автоноя, станал жертва на гнева на Артемида. Кадъм трябвало да оплаква и внуците си.
На старини, съсипан от тежките нещастия. Кадъм напуснал седмовратата Тива. Той дълго скитал из чужбина с жена си Хармония и стигнал най-после в далечна Илирия. С болка на сърце Кадъм си спомнял за всички нещастия, които сполетели неговия дом, спомнил си своята борба със змея и думите, които произнесъл непознатият глас:
— Змеят, който убих с меча си, не е ли бил посветен на боговете? — запитал се Кадъм. — Щом като боговете ме наказват така тежко, задето го погубих, по-добре самият аз да се обърна в змей.
Едва промълвил това Кадъм, и тялото му се удължило и се покрило с люспи, краката му се сраснали и се превърнали в дълга лъкатушеща змейска опашка. В ужас и със сълзи на очи той протяга към Хармония още запазилите се ръце и я призовава:
— О, ела при мене, Хармонио! Допри се до мене, допри се до ръката ми, докато още не съм се превърнал целият в змей!
Той вика Хармония, иска да й каже още много неща, но езикът му се раздвоява и в гърлото му вече шава змейски език, а от устата му излиза само съскане. Притичва се при него Хармония:
— О, Кадме! — извиква тя. — Я се освободи по-скоро от този образ! О, богове, защо не превърнахте и мене в змей!
Обвил се около своята вярна жена превърнатият в грамаден змей Кадъм; той лиже лицето й с раздвоения си език. Тъжно глади Хармония покрития с люспи гръб на змея. Боговете превърнали и Хармония в змеица и ето ги вече два змея — Хармония и Кадъм.
Като змейове завършили живота си Кадъм и жена му.
ЗЕТ И АМФИОН
В град Тива живяла Антиопа, дъщеря на речния бог Азоп. Залюбил я гръмовержецът Зевс. Антиопа родила двама синове — близнаци. Нарекла ги Зет и Амфион. Като се страхувала да не разгневи баща си, задето тайно встъпила в брак със Зевс, Антиопа сложила малките си синове в кошница и ги занесла в гората. Антиопа била уверена, че Зевс няма да допусне да загинат синовете му. И действително Зевс се погрижил за тях. Той изпратил един пастир на мястото, където лежали Зет и Амфион. Пастирът намерил малките синове на Зевс и Антиопа, прибрал ги у дома си и ги отгледал. Така си растели братята в дома на пастира. Още от детинство Зет и Амфион се различавали един от друг по характер: Зет бил силно момче, отрано той започнал да помага на пастира да пасе стадото, а Амфион бил кротък, любезен и нищо не го привличало така, както музиката. А когато двамата братя порасли, Зет станал силен воин и храбър ловец. Никой не можел да се мери с него по сила и ловкост; него го радвали само шумът на оръжието по време на бой и ловът на диви животни. Амфион пък, любимец на бог Аполон, намирал радост само в едно — да свири на златострунната китара, която му подарил сам сребролъкият син на Латона, Аполон. Амфион така чудно свирел на китара, че със свиренето си карал дори дърветата и скалите да се движат.