Старогръцки легенди и митове
- Автор: Кун Николай Альбертович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Мънков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки легенди и митове». Краткое содержание книги:
Кадъм самичък продължил да пътува и да търси сестра си. Дълго странствувал той по света, като разпитвал навсякъде за Европа. Но нима можел да я намери, щом като сам Зевс я е скрил от всички! Най-после, загубил надежда да намери сестра си и страхувайки се да се върне в къщи, Кадъм решил завинаги да остане в чужбина. Той отишъл в свещения град Делфи и попитал там оракула на стрелометеца Аполон в коя страна трябва да се засели и да основе град. Аполоновият оракул му отговорил така:
— На една усамотена поляна ще видиш крава, която не е била впрягана. Върви подир нея и там. където тя легне на тревата, издигни градски стени и наречи страната Беотия.
Като получил този отговор, Кадъм напуснал свещения град Делфи. Щом излязъл от вратата, той видял снежнобяла крава, която пасяла на поляната, без да я пази някой. Кадъм тръгнал подир нея със своите верни сидонски слуги, славейки великия Аполон. Той вече пресичал долината на река Кефис, когато кравата изведнъж се спряла, вдигнала глава към небето, силно замучала, погледнала вървящите подире й воини и спокойно легнала на зелената трева. Кадъм, изпълнен с благодарност към Аполон, паднал на колене, целунал земята на новата си родина и призовал боговете да благословят непознатите планини и долини. Той веднага изградил от камъни жертвеник, за да принесе жертва на егидоносеца Зевс, но тъй като нямало вода за жертвоприношението, изпратил своите верни сидонци за вода.
Недалеч имало вековна гора, до която още никога не била се докосвала брадвата на дървар. Всред тая гора се намирала дълбока пещера, цялата обрасла с храсти, а около нея били отрупани безредно грамадни камъни. От тази пещера бликал, ромонейки между камъните, извор с кристално бистра вода. Но в пещерата живеел грамаден змей, който бил посветен на бога на войната Арес. Очите му светели като огън, от голямата му уста с три реда отровни зъби се показвали три остриета на език, златен гребен се поклащал страшно на главата на змея. Когато Кадмовите слуги се приближили до извора и потопили вече съдовете в студената му вода, от пещерата изпълзял със страшно съскане змеят, извивайки се между камъните с грамадното си тяло. Побледнели от страх Кадмовите слуги, изпуснали съдовете и вледеняващ ужас оковал ръцете и краката им. Змеят се изправил на опашката си — главата му с раззината уста излязла над вековните дървета на гората. Ужасният змей се нахвърлил върху сидоняните преди още някой от тях да помисли да бяга или да се защищава. Загинали слугите на Кадъм.
Кадъм дълго чакал да се върнат слугите му. Вече слънцето преваляло на запад, сенките по земята се удължили, а слугите още ги няма: Чуди се Агеноровият син къде са се дянали сидоняните, защо се бавят. Най-сетне тръгнал по следите им към гората, покрит с лъвска кожа като с броня, препасал остър меч и с копие в ръце. А още по-сигурна защита за героя било неговото мъжество. Кадъм навлязъл в гората и видял там разкъсаните тела на своите верни слуги, а върху телата им лежал грамадният змей. В скръбта и гнева си Кадъм се провикнал:
— О верни слуги, аз ще отмъстя за вас! Или ще отмъстя, или ще сляза заедно с вас в мрачното царство на сенките!
Кадъм сграбил един камък, голям колкото скала, и като се засилил, запратил го в змея. От удара на този камък би се съборила крепостна кула, но змеят останал невредим — защитили го твърдите като стомана люспи които покривали цялото му тяло. Тогава Агеноровият син размахал копието и като събрал всичките си сили, забил го в гърба на чудовището. Стоманените люспи на змея не могли да го запазят от копието на Кадъм. То се забило в тялото на змея до самата дръжка. Гърчейки се, змеят хванал със зъби копието и искал да го извади от раната. Напразни били неговите усилия; острието на копието останало дълбоко в раната; Аресовият змей счупил само дръжката. Шията на змея се издула от черната отрова и от ярост пяна потекла от голямата му уста, свирепо съскане се разнесло далеч на вси страни, въздухът се изпълнил със смрад, от дъха му. Змеят ту се извива на големи обръчи по земята, ту се върти бясно и високо се издига нагоре. Той поваля дървета, изтръгвайки ги от корен, и на всички страни разхвърля грамадни камъни с опашката си. Той иска да сграбчи с отровната си уста Кадъм, но героят, прикрит с лъвска кожа като с щит, отбива змея с меча си. Змеят гризе със зъби острия меч, но само изтъпява зъбите си о стоманата му.