Кръстът на Мориган

В края на следващия час Глена бе плувнала в пот. Ръката, с която държеше меча, бе скована от болка — от рамото до китката. Тръпката на радост, че най-сетне върши нещо полезно, отдавна бе изместена от усещането за пълно изтощение.

— Мислех, че съм в добра форма — оплака се тя на Мойра. — След толкова часове фитнес, йога, вдигане на гири… сигурно ти говоря на непознат език.

— Справяш се добре.

Самата Мойра се чувстваше слаба и тромава.

— Едва се държа на краката си. Тренирам редовно, с тежки физически упражнения, а сега съм готова да захленча. И ти изглеждаш изтощена.

— Беше дълъг и тежък ден.

— Меко казано.

— Дами? Приканвам ви да се присъедините към нас. Или предпочитате да седите и да разговаряте за мода?

Глена остави бутилката с вода.

— Наближава три сутринта — каза тя на Кийън — Опасно време за саркастични забележки.

— Времето, когато врагът е най-бодър.

— Може би, но все още не всички сме се настроили на този часовник. Мойра и Ларкин са изминали адски много път днес и бяха посрещнати тук по ужасен начин. Трябва да тренираме — напълно си прав. Но ако не сме отпочинали, няма да бъдем силни и определено няма да развием бързина. Погледни я! — настоя Глена. — Заспива права.

— Добре съм — припряно възрази Мойра.

Кийън дълго се взира в нея.

— Значи непохватното ти боравене с меч и лошата ти форма се дължат на изтощение.

— Справям се достатъчно добре с меча си. — Когато посегна към него с гневно святкащи очи, Ларкин се втурна към нея. Притисна рамото й.

— Добре се бие, доказа го по-рано тази вечер. Но братовчедка ми би предпочела друго оръжие.

Последва въздишка на отегчение.

— Много е точна с лък.

— Утре ще ни покаже, но засега…

— Мога да го направя още тази нощ. Отворете вратите!

Заповедническият тон накара Кийън да повдигне вежди.

— Не ти издаваш заповедите тук, малка кралице.

— Нито пък ти. — Мойра решително грабна лъка и стрелите си. — Ще отвориш ли вратите или аз да го направя?

— Не бива да излизаш.

— Прав е, Мойра — намеси се Глена.

— Не е нужно да излизам.

— Ларкин, ако обичаш.

Ларкин отиде до вратите, през които се излизаше на голямата тераса, и широко ги отвори. Мойра нагласи стрела, докато пристъпваше към прага.

— Избирам дъба.

Кийън застана до нея, и другите се събраха край тях.

— Разстоянието не е голямо.

— Няма предвид близкия дъб — каза Ларкин и махна с ръка, — а ей онзи, който е вдясно от конюшните. Най-ниския клон.

— Почти не го виждам — сподели Глена.

— А ти виждаш ли го? — обърна се тя към Кийън.

— Отлично.

Вдигна лъка, задържа го здраво и се прицели. Стрелата полетя.

Глена чу свистенето, а после леко тупване, когато върхът се заби в целта.

— Уау! Имаме си Робин Худ.

— Точен изстрел — одобрително отбеляза Кийън, обърна се и се отдалечи. Усети движението още преди да чуе рязката команда на брат си.