Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)

— Така че той ще е наред, нали?

От гърлото на Роб се чу хъхрене. Като че ли гласът му се опитваше да каже „Епа да“, но мозъкът му се противеше, защото знаеше, че отговорът е „Епа не“.

— Кажете ми каквото не ми казвате — нареди им Тифани.

Пръв се обади Прост Уили:

— Епа много неща има. Да речем оловото се топи га го нагрееш на…

— Времето тече се по-бавно га навлезеш у тоя свет — намеси се припряно Роб Секигоопрай — Години си минаат като дни. На Кралицата че и писне от ситното лапе след некой друг месец. Ма тукашни месеци, найш ли, дето времето е бавно и тежко. Обаче га си се върне он у смъртнио свет, ти че си бабушкера, или па мо’е да си веч умрела. Тъй че ако си имаш дечица, по-добре им речи да гледат за лепкав бебешор да слазя от ридо и да зяе за бонбонки, щото он мо’е да е технио Чичо Уентуърт. Ма туй мо’е и да не е най-лошото. Живото у сънищата за твърде дълго прави чиляко да изперкуляса, и нема да може истински да се събуди докрай нито па пак да я сфаща реалността както си требе.

Тифани го зяпна.

— И друг път е ставало тъй — рече Уилям.

— Аз ще го върна. — каза тихо Тифани.

— Не сме се и съмневали — каза Роб Секигоопрай — И дето и да идеш, ние че додеме с теб. Нак Мак Фигал от нищо се не плашат!

Последваха бодри викове, но на Тифани и се стори, че сините сенки ги засмукваха.

— Епа да, от нищо освен от адвокати ммфф ммфф — опита се да каже Прост Уили преди Роб да успее да му запуши устата.

Тифани пак тръгна по дирите от копита.

Снегът хрущеше зловещо под стъпките и.

Тя навлезе малко в гората, гледайки как дърветата стават по-правдоподобни, като ги наближаваше. После се огледа.