Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #30
- Язык: болгарский
- Переводчик: de Cyrvool
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)». Краткое содержание книги:
Нак Мак Фийгълите засвиркаха възторжено и запляскаха и се втурнаха към нея през торфището.
— Леле, ми то беше велико туй твойто четмо! — поздрави я Роб Секигоопрай — Я не сфанах нито дума!
— Епа да, оно требе да е могъща реч, щом не мо’ем да вденем за к’во по гяволите иде реч! — отбеляза друго едно пиктси.
— Ей, определено го имаш ти келдинлъко у тебе, гос’жа — каза и Не-толкоз-голем-като-средно-голем-Джок-но-по-голем-от-дребен-Джок-Джок.
— Епа да! — обади се и Прост Уили — Направо ни утепа га ги зърна бонбонките, ма ич не се издаде! Ние си мислехме дека онуй зеленото нема да го видиш!
Останалите пиктсита спряха да ликуват и го изгледаха.
— Сега па що рекох? Рекох ли нещо? — сепна се той.
Тифани клюмна:
— Значи вие всички знаехте прохода, нали?
— Епа да — призна Роб Секигоопрай — Ми ние тея работи си ги отбираме. Ми ние едно време, найш ли, живехме у земята на Кралицата, ма се разбунтувахме срещу злото й царуване и…
— И га сторихме туй и она ни изрита на основание оти целото време бехме фиркани и крадвахме и се тепахме — допълни Прост Уили.
— Ма ич не беше тъй! — изрева Роб Секигоопрай.
— А вие искахте да видите, аз мога ли да го намеря пътя, а? — побърза да попита Тифани преди да е започнал бой.
— Епа да. И убаво се оправи, моме.
Тифани поклати глава:
— Не, не се оправих. Това не беше истинска магия. Не я мога аз нея. Аз само гледах кое как е и схванах как е цаката. Всъщност това беше измама.
Пиктситата се спогледаха.
— Убава работа — каза и Роб Секигоопрай — Че що е магия бре? Да махаш с клечка и да речеш неколко дребни вълшебни думи ли? Епа требе ли му акъл за туй? Ма да ги гледаш нещата, ма верно да ги гледаш и да му фанеш цаката, е на туй му викам аз истинска дарба.
— Епа верно си е — присъедини се за изненада на Тифани и Уилям гонагъла — Ти си ги ползва очите и си я ползва чутурата. Е туй е дето я върши истинската бабаяга. А баенето оно е за парлама.
— О — ободри се Тифани — Наистина ли? Е добре тогава… ето я нашата врата, хора!
— Право думаш — рече Роб Секигоопрай — Епа сега ни води през нея.
Тифани се поколеба и после помисли: Усещам се как мисля. Наблюдавам се как мисля. И какво мисля? Ето какво мисля: Вече съм минавала под този свод и нищо не се получи.
Да, но тогава не гледах. Нито пък мислих. Не и както трябва.
Светът, който виждам през арката всъщност не е истински. Само изглежда като че ли е. Това е нещо като… вълшебна картинка, поставена тук, за да маскира входа. И ако не внимаваш ще си влезеш и излезеш, без да се усетиш.
Аха…
Тя мина през арката. Нищо не се случи. Нак Мак Фийгълите чинно я гледаха.
Та-ка, помисли си тя. Пак се оставих на това нещо да ме излъже, а…?
Тя застана точно пред камъните, изпъна ръце настрани и затвори очи. Много бавно пристъпи напред…
Нещо изпращя под ботушите и, но тя не си отвори очите докато не престана да усеща камъните до себе си. Когато ги отвори…
… пред нея се разгърна черно-бял пейзаж.
Глава 8
Страната на зимата
— Епа да, има си го она Първото Зрение, което си е верно, верно си е — чу се някъде зад гърба на Тифани гласът на Уилям, докато тя се оглеждаше в света на Кралицата — Виде она онуй дето си го има наистина.
Снегът се простираше околовръст под едно такова мръсно-бяло небе, все едно че Тифани беше влязла в топка за пинг-понг. Само пръснатите тук таме черни дънери с все едно набързо надраскани клони издаваха къде свършваше земята и започваше небето…
… и освен тях, разбира се, следите от копита. Те се нижеха към една гора от черни дървета отрупани със сняг.
От студа тя усещаше иглички по цялата си кожа.
Като погледна надолу, видя Нак Мак Фийгълите да се изсипват през портала газейки до кръста в снега. Те се пръснаха без приказки. Някои си изтеглиха мечовете.
Сега нито се смееха нито се майтапеха. Бяха бдителни.
— Убаво свършена работа — каза и Роб Секигоопрай — А сега ха ни почекай тука, па ние че ти го земеме мънечкото братче, нема проблема…
— Идвам с вас! — отсече Тифани.
— Не ма, не мо’е па келда да…
— Тая па мо’е! — заяви Тифани потръпвайки — Имах предвид може! Той е мой брат. А ние къде сме?
Роб Секигоопрай погледна нагоре към бледото небе. Нямаше никакво слънце.
— Епа като сме тука са, — рече той — мо’е би вече нема лошо и да ти ка’ем. Е на туй му се вика Страната на Феите.
— Страната на Феите ли? Не може да бъде! Виждала съм картинки. Страната на Феите е… еми тя е цялата в дървета и цветя и слънце грее и всичко блещука! И бузести бебенца с ританки и рогца! И крилати хора! И ъ… чудновати хора! Виждала съм картинките!