Пазителят на монетния двор
- Автор: Керр Филипп
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пазителят на монетния двор». Краткое содержание книги:
— Преди да тръгнете, бихте ли желали да си вземете катарамата на колана?
Морне протегна ръка към катарамата на колана си, не я намери и ахна, като я видя на дланта на Нютон.
— Как е попаднала у вас, сър? — попита капитанът и я взе от ръката му.
— Намерих я на външната крепостна стена. Близо до Месинговия хълм. Мисля, че е паднала от колана ви, когато сержант Роан ви е повалил на земята и после отново ви е изправил на крака.
— Не е възможно някой да ни е видял — промълви Морне.
— Кажете ми, капитане, в армията обичайна практика ли е сержантите безнаказано да удрят офицерите?
— Мисля, че грешите, сър — обади се сержант Роан. — Не съм удрял офицер.
— Нито сте го заплашвали, предполагам.
— Това е личен въпрос между двама джентълмени — каза Морне.
— Не, сър, между офицер и сержант. Кажете ми, капитане, все още ли носите писмото, което сержантът ви даде?
— Писмо?
— А вие, сержант, у вас ли е гвинеята на капитана?
— Що за човек сте вие? — разтревожено попита Роан, сякаш мислеше, че Нютон е разбрал за всичко това чрез магия.
— Аз съм човек, който вижда много и разбира още повече. Помислете върху думите ми следващия път, когато с капитан Морне обсъждате тайните си. За какво се скарахте? За най-голямата тайна от всички?
— Нямам представа за какво говорите, сър — отвърна сержант Роан.
— Невъзможно е да сте ме разбрали погрешно. Бях пределно ясен. Дори за французин.
— Няма да ви давам обяснение за действията си, сър.
— Сега единствено дързостта може да ви помогне.
— Хайде, сър — обърна се Роан към Морне. — Да тръгваме, преди господинът да е проявил глупостта да ме нарече лъжец в очите.
Двамата военни тръгнаха към Кървавата кула, оставяйки ме изненадан почти колкото тях.
Нютон доволно се вторачи в тях и потри ръце.
— Мисля, че заложих капана, така да се каже.
— Беше ли разумно да ги предизвиквате, докторе? В Тауър вече бяха извършени две убийства.
— Три — поправи ме той. — Да не забравяме господин Мейси.
— Нали ме посъветвахте да мълча от страх, че това ще възпрепятства сеченето на новите монети? Или ще стане нещо по-лошо?
— Опасявам се, че вече е късно. Злото е сторено. И от половин час си мисля, че целта на убийството му е била да спъне Голямата парична реформа.
— Когато вестта се разчуе, служителите на Монетния двор може би ще се страхуват да идват в Тауър.
— Да. Ще говоря с господин Хол и ще го посъветвам да увеличи надниците им, за да успокоим страховете им. — Нютон отново погледна към отдалечаващите се Роан и Морне. — Но мисля, че онези двамата трябва да бъдат предизвикани, защото, изглежда, заговорничат. Същински Брут и Касий. Вероятно ще разкрият плановете си, тъй като Тауър очевидно крие някаква голяма тайна.
— Но откъде знаете тези неща, сър? За препирнята им? Катарамата. Писмото Предполагам, че са ви заподозрели в магьосничество.
— Магията се дължи само на две полирани пластини. Едната изпъкнала, другата вдлъбната, точно пасващи една към друга.
— Телескопът! — възкликнах аз. — Разбира се. Видели сте ги от североизточната страна на Бялата кула.
— Точно така — призна Нютон. — Караха се ожесточено, затова се изненадах, когато отново ги видях помирени. Ако нещо ми е ясно в тази тъмна материя, това е, че Роан знае някаква тайна, с която държи капитан Морне в плен, инак сержантът щеше да бъде арестуван и наказан, защото е ударил офицер. Трябва отново да ги разпитам, но този път поотделно.
— В един момент бях готов да се закълна, че сержантът ще ви удари. Помислих, че ще трябва да разговарям с него с шпагата си.
— Радвам се, че сте с мен, особено в студено и мрачно място като Тауър. Човек има чувството, че слиза в ада. Трябва да разберем повече за сержант Роан и капитан Морне. Това ще бъде първата ви грижа.
Върнахме се на Минт Стрийт. Работниците от нощната смяна се бяха събрали на улицата пред кабинета на Пазителя и шумно изразяваха мнението си, че Монетният двор не е безопасно място и макар Англия да воюва срещу Франция, може да прекратят сеченето на новите монети.
— Всички ще бъдем убити, ако останем тук — каза един. — Лорд Лукас непрекъснато ни предизвиква, а сега и тези ужасяващи убийства. Тук вече не е подходящо място за работа на богобоязливи хора.
— Трябва да пресечем протестите в зародиша им — измърмори Нютон, — инак ще загубим войната поради липса на пари, с които да плащаме на кралската войска.
Той търпеливо изслуша възраженията на недоволните работници и накрая вдигна ръце, за да ги накара да млъкнат.