Обетована земя

22

Роуз и Джейн си отидоха така незабелязано, както бяха дошли. Бяха се хванали на въдицата. Можех да ги издърпам. Джейн дори не ми се опъна.

— Това ще свърши работа — казах на Пам Шепърд.

— А те ще пострадат ли?

— Това е моя грижа, не твоя.

— Но така излиза, че аз ги предавам, ако пострадат. Те ти се доверяват заради мене.

Връщахме се с колата в Бостън и пресичахме движението между града и предградията.

— Някой трябва да хлътне — казах аз, — заради пазача на банката. Няма да си ти и това е всичко, за което трябва да мислиш.

— По дяволите, Спенсър, та аз ги предавам.

— Да, казах аз.

— Ти си мръсник.

— Ако ме ритнеш в слабините, може да стане катастрофа.

— Няма да го направя. Сега ще ги предупредя. Веднага щом се прибера вкъщи.

— Първо, ти не знаеш как да се свържеш с тях, освен чрез обява във вестника, което в момента не можеш да направиш. Второ, ако ги предупредиш, ще прецакаш себе си и мъжа си, чиито проблеми са не по-малко сериозни от твоите и чието спасение е свързано именно с необходимостта да предадеш Роуз и Джейн.

— Нещо лошо ли се е случило? Какво става с Харви? Децата добре ли са?

— В момента всичко е наред, но Харви има дългове към една от ония акули, които гонят длъжниците. Не исках да ти казвам всичко това, но ти няма да имаш доверие, ако те лъжа, пък и настояваше да знаеш.

— Нямаш право да ме манипулираш. Дори и да е за мое добро. Нямаш това право може би именно, ако е за мое добро.

— Знам, затова ти казвам. По-добре за тебе беше да не знаеш, но ти имаш право да го научиш, а аз не мога да решавам вместо тебе.

— Добре, по дяволите, кажи ми какво става!

Казах й. Докато свърша, минахме с колата по Бойлстън стрийт и през Копли скуеър, а слънцето се отразяваше от празната сграда на Джон Хенкок и от фонтана, който блестеше на площада. Не й казах за това, че Хок е пернал едно от децата. Трудно се разклаща вярата в „бащините грижи“.

— Господи — каза тя, — какви сме станали.

— Освен всичко друго сте станали застрашен вид. Единственият изход за тебе е да правиш каквото ти кажа. Това включва и да изхвърлиш от лодката Роуз и Джейн.

— Не мога да играя с тях двойна игра. Знам, че звучи мелодраматично, но не знам как да го формулирам по друг начин.

— По-добре е така, отколкото да кажеш, че не можеш да ги предадеш. Но както и да го формулираш, все грешиш. Изпаднала си в положение, при което всеки избор е лош. Но поне изглежда ясен. Ти имаш деца, които имат нужда от майка, имаш съпруг, който има нужда от съпруга. Имаш живот, който трябва да се живее. Ти си красива и интелигентна жена, която се намира по средата на нещо, което може да се нарече добър живот.