Кладенецът на възнесението

ОреСюр кимна с кучешката си глава.

— Можем да зачеркнем и Елънд — продължи Вин. — Той беше с нас вчера на стената.

— Все още остават доста хора, господарке.

Вин се намръщи. Опита се да изгради солидно алиби за Хам, Доксон, Клъбс и Дух. Но и на четиримата им се губеха по няколко часа. Достатъчно време, за да може кандрата да погълне някой от тях и да заеме мястото му.

— Хубаво де — рече тя. — Как ще открием самозванеца? И как да разкажа на другите за него?

ОреСюр клечеше и гледаше в мъглата.

— Трябва да има някакъв начин — продължи Вин. — Имитацията не може да е съвършена. Ще се получи ли нещо, ако го порежем?

ОреСюр поклати глава.

— Господарке, кандрата създава точно копие на тялото — кръв, плът, кожа и мускули. Видяхте какво е отдолу, когато си разтворих козината.

Вин въздъхна, изправи се и доближи ръба на покрива. Мъглата вече беше съвсем гъста и нощта бързо ставаше непрогледна. Тя закрачи замислено по ръба на покрива, поддържаше равновесие с аломантичните си умения.

— Може би трябва да следим поведението на хората — подхвърли тя. — Другите кандри бива ли ги колкото теб?

— Сред кандрите уменията ми са средни. Има по-слаби, има и по-добри.

— Но нито един актьор не е безупречен — посочи Вин.

— Кандрите рядко допускат грешки, господарке — рече ОреСюр. — Но това вероятно е най-добрият метод. Нека ви предупредя — може да е всеки. Моите сънародници са много умели.

Вин се замисли. „Не е Елънд — опита се да си внуши. — Той беше с мен през целия ден. Освен сутринта. Не, малко е вероятно. Бяхме на стената часове, а тези кости са съвсем отскоро. Пък и щях да усетя, ако е той… нали?“

Поклати глава.

— Трябва да има друг начин. Не мога ли да установя, че някой е кандра с помощта на аломантия?

ОреСюр не бързаше да отговори. Тя се обърна и се взря в кучешките му очи.

— Какво?

— Такива неща не се говорят пред външни хора.

— Нищо, кажи ми въпреки това.

— Нареждате ли ми да ви кажа?

— Никога нищо не съм ти нареждала.

— Значи мога да си вървя? — попита ОреСюр. — Щом не искате да ми нареждате, значи Договорът ни е прекратен?

— Нямах това предвид — въздъхна Вин.

ОреСюр се намръщи — странно изражение на кучешка муцуна.

— Ще ми е по-лесно, ако ми обясните какво имате предвид, господарке.

Вин стисна зъби, после попита:

— Защо се държиш толкова враждебно?

— Не се държа враждебно, господарке. Аз съм ваш слуга и ще направя каквото ми заповядвате. Това е част от Договора.

— Разбира се. Същото ли е и с другите господари?

— С повечето, когато изпълнявам определена роля — обясни ОреСюр. — Трябва да копирам костната структура, да се превъплътя в личността, да приема характера й. А вие не ми дадохте никакви указания — само тялото на това куче.

„Това било значи — помисли си Вин. — Все още ми е сърдит заради кучешкото тяло“.

— Виж, това тяло не променя нищо. Ти си оставаш същият.

— Не ме разбирате. За кандрата не е важно кой е. Въпросът е в кого ще се превърне. Тялото, което поглъща, ролята, която играе. Никой от предишните ми господари не ме е питал подобни неща.