Пир за врани

„Жалко, че получават твоята“, искаше й се да отвърне. Но вместо това се усмихна.

— А и да те женят трябва също така. Болнавото лице на младия рицар помръкна.

— Момиче на Фрей, и не по мой избор. Дори не е девственица. Вдовица, от кръвта на Дари. Баща ми казва, че щяло да помогне с крепостниците ми, но всички селяни са мъртви. — Посегна да я хване за ръката. — Жестоко е, Церсей. Знаеш, че обичам…

— …дома Ланистър — довърши тя вместо него. — Никой не може да се съмнява в това, Лансел. Дано жена ти да ти даде силни синове, — „И дано лорд дядо й да не е домакинът на сватбата“. — Зьам, че ще свършиш много благородни дела в Дари.

Лансел кимна, явно отчаян.

— Когато изглеждаше, че ще умра, баща ми доведе Върховния септон да се помоли за мен. Той е добър човек. — Очите на братовчед й бяха мокри и лъскави, очи на дете върху старческо лице. — Казва, че Майката ме е пощадила за някаква свята цел, за да мога да изкупя греховете си.

Церсей се зачуди как се надява да изкупи греха си с нея. „Помазването му в рицарство беше грешка, спането с него — още по-голяма“. Лансел беше слаба тръстика, а новонамерената му благочестивост никак не й харесваше: много по-забавен беше, докато се опитваше да се прави на Джайм. „Какво ли е казал този циврещ глупак на Върховния септон? И какво ще каже на малката си Фрей, когато си легнат в тъмното?“ Ако признаеше, че е спал с нея — какво пък, това можеше да го преживее. Мъжете винаги се хвалеха с жени; щеше да го пренебрегне като перчене на едно момче с жълто около устата, замаяно от красотата й. „Но виж, ако пропее за Робърт и виното…“

— Изкуплението се постига най-добре с молитва — каза му Церсей. — Мълчалива молитва. — Остави го да си мисли над това и се стегна да изтърпи тълпата Тирели.

Марджери я прегърна като сестра, което кралицата намери за нагло, но не беше нито мястото, нито времето да я укорява. Лейди Алери и братовчедките се задоволиха с целуване на пръстите й. Лейди Грейсфорд, наедряла с дете в утробата, поиска благоволението на кралицата да го нарече Тивин, ако е момче, или Лана, ако е момиче. „И ти ли? — едва не простена тя. — Кралството ще се удави в Тивиновци“. Даде съгласието си възможно най-галантно и с престорена радост.

Тази, която наистина я зарадва, беше лейди Мериуедър.

— Ваше величество — заговори тя със знойния си мирски акцент, — писах на приятелите си отвъд Тясното море, помолих ги да задържат Дяволчето веднага щом покаже грозното си лице в Свободните градове.

— Имате ли много приятели отвъд морето?

— В Мир много. В Лис също, и в Тирош. Влиятелни хора.

Церсей беше склонна да го повярва. Жената от Мир беше повече от красива — дългокрака и с едри гърди, с гладка маслинена кожа, сочни устни, огромни тъмни очи и гъста черна коса, винаги разчорлена, все едно лейди Мериуедър току-що е станала от леглото. „Тя дори мирише на грях, като някакъв екзотичен лотос“.