Обвинението

Той гледа невиждащо долния край на окървавените ми ръкави, кръв се е разплискала отпред и по престилката ми.

— Ако нямате нищо против, госпожо, бих искал да ви запозная с онова, което ни е известно досега — казва ми той. — Дали да не седнем за малко? После трябва да се връщам, да не би времето да се развали още повече. Както е тръгнало, не след дълго ще можем да се придвижваме само с шейната на Дядо Коледа.

Туркинята взима скалпел и прави разрез на тила — от едното чак до другото ухо. Обръща скалпа, притегля го напред и лицето хлътва навътре, сгърчва се в трагичен протест, сетне се нагъва като смъкнат чорап. Оголеният горен край на мозъка се белее като първия сняг и аз се заемам да го оглеждам. Няма кръвоизливи, няма вдлъбнатини или счупени кости. Електрическата пила издава звук, нещо средно между бръмченето на миксер и зъболекарска машина, аз смъквам ръкавиците и ги мятам в коша с биологично опасни отпадъци. Правя знак на Станфийлд да дойде с мен при дългия плот, опасал от край до край стената срещу масите за аутопсии. Сядаме на столовете.

— Ще бъда откровен с вас, госпожо — подхваща Станфийлд и клати бавно глава. — В задънена улица сме, не знаем откъде да започнем. Единственото, което мога да ви съобщя засега, е, че този човек — той сочи трупа върху масата — се е настанил в мотел и къмпинг „Форт Джеймс“ вчера в три следобед.

— Къде точно се намира този мотел?

— На шосе номер пет в западна посока, на десетина минути път от „Уилям и Мери“.

— Разпитахте ли администратора на мотела?

— Не администратор, а администраторка. Да, разпитах я, госпожо. — Той отваря голям плик от амбалажна хартия и изсипва няколко моментални снимки. — Казва се Бев Кифин. — Станфийлд изрича името буква по буква, после вади от вътрешния джоб на сакото си очила за четене и докато прелиства бележника си, забелязвам, че ръцете му лекичко треперят. — Според жената младежът дошъл и поискал да отседне по тарифа шестнайсет нула седем.

— Извинявайте, но какво означава това? — прекъсвам го и вдигам химикалката над записките, които си водя.

— Сто и шейсет долара и седемдесет цента от понеделник до петък. Това прави пет дни. Тарифа шестнайсет нула седем. Стаите обикновено струват четирийсет и шест долара на ден, което, мен ако питате, си е доста солено за мотел като този. Но знаете какви хватки прилагат собствениците, за да привличат туристи.