Завръщането на нинджата (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на нинджата (Част II)». Краткое содержание книги:
Босът на американската мафия Доминик Голдони е убит по тайнствен, почти ритуален начин. Лю Кроукър — бивш полицай и най-добрият приятел на Линеър, получава покана да се върне на работа и да се заеме с разследването, което отива далеч отвъд обикновената гангстерска война…
Този роман предлага вълнуващи преживявания, авторът е отличен познавач на източната психика, действието е наситено с приключения, сложни интриги и любов…
Разбира се, кимна в отговор на въпроса му тя и посочи към стаята в дъното на етажа. Джак Донахю е там, в мъжка компания. Странно, помисли си Оками. Американците винаги са били срещу сексуалните контакти между мъжете, докато в Япония това е вековна традиция, считана за напълно нормална.
Донахю държал винаги да бъде в тази стая, добави съдържателката. В очите й се четеше недоумение. Но Оками направи бърз оглед на сградата и разбра — прозорецът на тази стая гледаше към тясна алея, тъмна и лесна за достъп в случай на полицейска акция или други внезапно появили се усложнения.
Приключил с огледа, той влезе обратно в заведението. Готвеше се да поеме нагоре по стълбите, когато на прага се появи позната фигура. Беше Фейт Соухил — медицинската сестра, при която живееше Джони Леонфорте. Отскочи бързо в коридорчето, което водеше към кухнята, и внимателно надникна. Жената се качваше по стълбите, вървеше като човек, който знае къде отива.
Оками повика съдържателката и я попита известно ли й е нещо за американката.
— Отбива се от време на време — отвърна старицата и напрегнато сбърчи чело. — Може би веднъж на три-четири посещения от страна на Донахю… Но никога без и той да е тук… Нямам никаква представа какво върши там, в компанията на двама мъже… — сви рамене и добави: — Когато това се случи за пръв път, аз поисках допълнителна такса от Донахю… Бръкна и плати, без да се разправя.
Силно заинтригуван, Оками предпазливо започна да се качва по стълбите. В дъното на коридора спря да обмисли следващите си ходове. Наведе се и опря ухо на вратата, тънка като повечето свои посестрими в японските жилища.
— Сигурен ли си, че няма опасност? — прозвуча гласът на Фейт Соухил.
— Вече ти казах — отвърна мъжки глас, несъмнено принадлежащ на Донахю. — Той не разбира нито дума английски.
— Тръпки ме побиват от тази история.
— От коя по-точно? — с леден глас попита Донахю. — От сексуалните контакти между мъже или от службата ти на куриер при Алба?
— Държиш се прекалено самоуверено за участник в една толкова опасна игра — отбеляза Соухил. — Ако Уилоубай разбере с какво се занимаваш…
— Няма — отсече Донахю. — Малкият фашист е твърде зает да промива мозъците на своите японски полковничета. Мечтае да ги направи шпиони… — изсмя се кратко и иронично добави: — Доста трудна задача, особено когато става въпрос за закоравели военнопрестъпници…
— Тези хора трябва да са зад решетките — каза Соухил. — Чувала съм за зверствата им…
— Уилоубай също, можеш да си сигурна в това — отвърна Донахю. — Но това изобщо не пречи на съня му. Плаши се единствено от комунистите, идеята му е да използва тези японски офицери за ядрото на новия генерален щаб на страната, когато тя отново се милитаризира… Все едно и също повтаря: „Руснаците са на една плюнка разстояние оттук…“
Ушите на Оками започнаха да шумят от притока на кръв. Сърцето му блъскаше като лудо, устата му пресъхна. На какво се беше натъкнал? За Уилоубай се беше оказал прав, но каква е ролята на Фейт Соухил? Какви са тези куриерски функции между Донахю и Алба? Защо Алба, а не шефът му — Джони Леонфорте?
— Закъснявам — каза оттатък тънката преграда Соухил. — Давай стоката.
Гласът и прозвуча доста по-високо и Оками си даде сметка, че е пристъпила към вратата.
— Ето — отвърна Донахю. — Последни новини от петнадесетчленната групичка на Уилоубай… Алба положително ще си умре от кеф!
Зад вратата се разнесе шумолене, Оками се обърна и изтича към стълбата. Беше стигнал средата й, когато токчетата на американката започнаха да чукат по дъските на горния етаж.
Изчака появата й на черната лакирана скамейка в преддверието и почтително се надигна:
— Добър вечер, госпожице Соухил.
— А, вие сте Микио Оками — спря се тя. — Помня ви.
— Това е чудесно — усмихна се Оками. — Питам се дали не бихте приели да изпием по чашка някъде…
— Изключено — отвърна Фейт и несъзнателно полипа дебелия илик под мишницата си. — Страхувам се, че отдавна съм закъсняла, а Джонатан никак не обича да чака…
— Може би искахте да кажете Винсънт Алба? — присви очи Оками.
Фент видимо пребледня.
— Е, добре… — промърмори. — При създалите се обстоятелства бих могла да ви отделя няколко минути…
Оками я поведе към входа на кръчмата на отсрещния тротоар, маркиран от ярката светлина на черен фенер. Вътре беше шумно и толкова задимено, че барът в дъното на тясното помещение почти не се виждаше. Оками невъзмутимо започна да си пробива път натам, поръча два скоча, без да пита Фейт за предпочитанията и, после я побутна към единственото свободно сепаре в ъгъла.