Завръщането на нинджата (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на нинджата (Част II)». Краткое содержание книги:
Босът на американската мафия Доминик Голдони е убит по тайнствен, почти ритуален начин. Лю Кроукър — бивш полицай и най-добрият приятел на Линеър, получава покана да се върне на работа и да се заеме с разследването, което отива далеч отвъд обикновената гангстерска война…
Този роман предлага вълнуващи преживявания, авторът е отличен познавач на източната психика, действието е наситено с приключения, сложни интриги и любов…
Остани безмълвен по време на прожекцията, очевидно разбрал играта на Оками. След като камерата угасна, въздъхна и се облегна назад.
— Знаете ли, двете момчета, които застреля Сейзо-сан, са убийците на баща ви…
— Физическите убийци — натъртено рече Оками. — Но те са действали по заповед на Сейзо-сан, нали?
Козо се замисли само за миг.
— Не вярвам Сейзо-сан да е решил да ги накаже — поклати глава той. — Това очевидно е било част от сделката му с вас.
— Нов съюз се създава само когато старите сметки са уредени — отвърна Оками.
Козо преплете пръсти, очите му останаха сведени към масата.
— Очевидно Сейзо-сан е допуснал сериозна грешка — каза най-сетне той. — Не зная какво е мнението на Мицуба, но според мен фамилията Ямаучи трябва да върви по собствен път, който несъмнено е сходен с този на фамилията Оками…
Добре казано, призна в себе си Оками.
— Очакват ви бурни дни — каза на глас той. — Много от ръководните личности в клана Ямаучи несъмнено ще се обявят против вашите разсъждения… А тази буря лесно може да се разпространи и върху други кланове… Може да се стигне дори дотам, че оябуните да вземат колективни защитни мерки… Според мен това няма да бъде от полза за клана Ямаучи, особено за онзи, който иска да получи властта…
Наведе се напред и допълни чашите с уиски.
— Фамилията Ямаучи е в безпътица — добави.
— Искрено се надявам този процес да бъде прекратен, кланът отново да стане такъв, какъвто е бил винаги… В момента обаче той представлява заплаха. Не само за клана. Оками, но и за всички останали фамилии… Мога да ви уверя, че ще сторя всичко необходимо, за да възстановя старото положение на стабилност и сигурност!
Уверил се, че Козо го разбира много добре, той вдигна чашата си и я допря до неговата по западен маниер, на лицето му се появи подобие на усмивка:
— Да пием за стабилността!
Една седмица по-късно анонимно телефонно обаждане изпрати полицията в жилището на Мицуба Ямаучи. В дневната бяха открити труповете на Сейзо Ямаучи и неговия племенник. От положението им и от раните в тях полицейските експерти стигнаха до заключението, че двамата якудза са се избили взаимно, вероятно след остър спор. Една-две подробности от мястото на кръвопролитието не съвпадаха напълно е подобна версия, но никой не изпитваше особено желание да се задълбочава в тях. В крайна сметка двама бандити си бяха видели сметката, какво по-хубаво от това? Много от полицейските началници хранеха тайната надежда, че между клановете на якудза ще избухне унищожителна война, а абсолютно всички, без изключение, бяха убедени, че това е единственият начин за премахване на организираната престъпност в страната…
Последваха дни и седмици на нови кръвопролития. На различни места из Токио намираха труповете на бойци и лейтенанти от клана Ямаучи. В крайна сметка Катцуодо Козо отстрани всички свои противници, никой вече не оспорваше властта му. Оками правилно беше предвидил, че кръвопролитието ще изнерви другите оябуни, ще ги накара да обмислят съвместни действия за възстановяване на мира в рамките на Ямаучи. Но той не забрави обещанието, което беше поел пред Козо, и направи всичко възможно да му осигури достатъчно време за стабилизиране на властта.
В крайна сметка Козо получи каквото искаше, но Оками спечели много повече — подземният свят прие и двамата като неоспорими лидери на двата най-могъщи клана, а в допълнение Оками получи репутацията на човек, който може да разреши и най-заплетените ситуации.
Така беше поставено началото. Пред Оками се откри пътят, водещ към върховната власт. Властта на „Кайшо“ — оябун на всички оябуни.
Случи се така, че един от адютантите на генерал Уилоубай привлече вниманието на Оками, който, както винаги, проявяваше интерес към младите и интелигентни мъже, които биха могли да бъдат полезни за целите на подмолната му империя.
Името на този човек беше Джак Донахю, русокос хубавец с високо чело и зеленикави очи. Безупречен служител, който знаеше да си държи езика зад зъбите. Но, според информацията на Оками, съвсем различен в свободното си време, особено нощем…
Настанил се удобно на задната седалка на лимузината си, Оками гледаше светлините на Токио и мислеше за Донахю. Защо пък да не опита, рече си той, потупа шофьора по рамото и му нареди да кара към Шинжуку с редицата отворени цяла нощ и предлагащи всякакви услуги заведения.
Собственичката на „Айрън Гейт“ го, покани да влезе с толкова многобройни и толкова дълбоки поклони, че положително й се зави свят. Беше слаба жена на средна възраст, облечена в кимоно на черни и оранжеви, ивици, със сплетена в кок като на някогашните гейши коса. Придържаха я огромни фиби от черупка на костенурка. Лицето й, прорязано от дълбоки бръчки, все още носеше следи от някогашна хубост.