Пепел [bg]

– Може би – поколеба се Том. – Ако онова, което чухме, е вярно. Но може и да не е.

– Том, чухме го няколко пъти от хора от различни страни – в това трябва да има поне зрънце истина.

– Освен ако всички не повтарят една и съща история.

– Но в тази история има логика, нали? Чисто и просто прекъсваш електричеството и комуникациите с няколко електромагнитни бомби. Бум. Токът спира, нищо не работи. Онзи човек от Англия каза, че в цял свят имало достатъчно такива бомби, за да бъде опустошена почти всяка страна.

– Но това може да са само слухове. Хората се паникьосват. Не могат да бъдат сигурни без сателитите.

– С които е свършено. Нали ти беше човекът, който каза, че това ще се случи. Вече няма и Космическа станция. Без компютри те не могат да се върнат тук, а и там горе нищо не работи. Така че или са се задушили, или са замръзнали – и сега се носят в орбита в онази огромна, мъртва консервна кутия; ще останат там горе, докато орбитата им не се разпадне и не изгорят в атмосферата.

– И все пак може да не е навсякъде – заинати се Том. – Уловихме само пет сигнала.

– Което си е чист късмет. Освен това преди няколко дни ти спомена за този сценарий. Как го нарече? Взаимно ядрено унищожение? Е, беше прав, браво на теб.

– Знаеш, че не съм искал да се оказвам прав.

– Може би, но чуй ме добре. – Алекс се изсмя горчиво. – Ти го предрече.

– Не всичко. – На светлината на фенера лицето на Том изглеждаше восъчно бяло. Устата му образуваше черна ивица. – Не съм си и помислял дори, че биха могли да хвърлят електромагнитните бомби над хранилищата за ядрени отпадъци.

– С един удар два заека.

– Не, хранилищата не могат да избухнат като ядрена бомба.

– Голяма разлика, няма що. Но не си единствената откачалка във вселената. Имах един много странен учител по физика, който беше страшно вманиачен на тема края на света, особено след земетресението в Япония, когато реакторите във Фукушима започнаха да излизат от строя. Освен това няма нищо за разбиране. Просто пускаш бомбите над складовете, водата, охлаждаща горивните пръти, се изпарява, прътите се разтопяват и отделят радиоактивни изпарения и тогава БУМ! Също като Чернобил през осемдесетте. Знаеш ли колко бързо прегрява ядрото?

– Не.

– Само няколко секунди след аварийното спиране на реактора. – Очите ù засмъдяха и тя усети изгаряща паника в гърдите си. – Нали ти казах, че беше пълна откачалка. Цели два дни стояхме на урока за Чернобил. Температурата се покачила за около четирийсет секунди и радиоактивните пари нараснали до такава степен, че избухнал първият котел. Четирийсет секунди. Пожарът продължил седмици наред и това довело до още по-голяма радиация. Ето какво става там някъде, отново и отново и отново, само дето последиците са хиляди пъти по-разрушителни, защото хранилищата са по-големи. Хайде, кажи нещо. Нали ти си специалистът по взривни вещества; ти си човекът, който разбира от огнени стихии и ударни вълни, причинени от ядрени експлозии. Всичко се разтопява или изпарява и това е само през първия ден.