Вторият гроб отляво

Това нямаше да прозвучи добре, но пък трябваше да ги уведомя. Трябваше да разбера какво става.

— Томи Запата е бил открит мъртъв вчера сутринта. Убит е.

Шокът им прерасна в пълно изумление. Бяха искрено зашеметени.

— Той беше една година по-голям от Мими — проговори Харолд. — Учеха в едно училище.

— Не разбирам какво става — каза Уанда с отчаяние в гласа. — Антъни Ричардсън също умря миналата седмица, синът на Тони Ричардсън. Самоуби се.

Куки записа името и попита:

— И той ли учеше в същото училище като Мими?

— Беше в нейния клас — отвърна Харолд.

Някой разчистваше, оправяше си сметките, а Мими очевидно беше на радара му. Семейство Маршал трябваше да знаят нещо. Със сигурност нещо се беше случило в гимназията и то щеше да ни насочи към началото на тази история.

— Господин и госпожо Маршал, когато Мими е била в гимназията, тя се е преместила от Руис в Албукърки, за да живее с баба си. Защо?

Уанда примигна срещу мен и сбърчи вежди замислено.

— Скара се с Джанел. Просто разбрахме, че иска да се махне.

— Тя ли ви каза, че са се скарали?

— Не — отвърна Уанда, като си припомняше. — Всъщност не. Единия ден бяха най-добри приятелки, а на следващия — врагове. Изглежда просто бяха тръгнали в различни посоки.

— Това никак не ни разстрои — добави Харолд. — Никога не сме одобрявали приятелството на Мими с нея.

— Случи ли се нещо конкретно, което да причини разрива?

Те се спогледаха и свиха рамене безпомощно, докато се опитваха да си спомнят.

— Каквото и да се е случило — каза Уанда, — то накара Мими да изпадне в дълбока депресия.

— Заварвахме я да плаче в стаята си — унило рече Харолд, натъжен от изплувалите стари болезнени спомени. — Престана да излиза, престана да се храни, престана да си взима душ. Стигна се дотам, че всяка сутрин ни убеждаваше, че е болна, умоляваше ни да не ходи на училище. В един момент отсъства почти три седмици подред.

Лицето на Уанда също помръкна при спомена.

— Заведохме я на лекар, който препоръча да я види психолог, но преди да й назначим час, тя помоли да се премести в Албукърки при майка ми. Искаше да учи в „Сейнт Пайъс“.

— Развълнувахме се, че отново проявява интерес към учението. Винаги е била отлична ученичка, а „Сейнт Пайъс“ бе престижно училище. — Харолд се чувстваше длъжен да се оправдае, задето я бяха оставили да замине. Не се съмнявах, че не им е било леко да вземат това решение.

Уанда потупа коляното му, отчасти възвърнала увереност.

— Честно казано, госпожице Дейвидсън, колкото и зле да звучи, отдъхнахме си с облекчение, когато тя замина. Всичко се промени от момента, в който дойде тук. Успехът й се повиши стремглаво и започна да се интересува от допълнителни дейности. Беше пак предишното момиче.

Куки си водеше бележки, докато семейство Маршал говореха. Слава богу. Мен хич не ме биваше в писането на ръка.