Възкресяване

— Всяко хубаво момиче носи положителен заряд! — извика Джейкъбс и театрално свали цилиндъра си. Забелязах как ръката му се сви в юмрук и за миг се почувствах като през онзи бурен ден на Върха в небето. Побиха ме тръпки, косъмчетата на тила ми настръхнаха, въздухът се сгъсти, вече не можех да дишам. Изведнъж в тавичката до фотоапарата избухна нещо, което не беше магнезиев прах, и екранът се озари от ослепителна синя светлина, заличаваща лицето на дамата с балния тоалет. Яркостта на светлината намаля и вместо жената видях (или ми се стори, че видях) петдесетгодишната селяндурка, която преди девет часа ме изгони от мотела. След малко образът на дамата с красивата рокля се върна.

Публиката беше впечатлена, аз — също (донякъде), обаче не бях учуден. Бях станал свидетел на поредния фокус на преподобния Джейкъбс, нищо повече. Не се учудих и когато той прегърна през раменете момичето, обърна го към публиката и видях Астрид Содърбърг — отново на шестнайсет, уплашена, че може да забременее. Астрид, понякога изпускаща в устата ми кълбенце дим от своите „Вирджиния Слимс“, от което получавах ерекция като за световно.

После на нейното място отново се появи хубавкото фермерско момиче, дошло в големия град да се позабавлява.

Асистентът на Джейкъбс — пъпчасало хлапе със скапана подстрижка — доприпка на сцената с обикновен дървен стол. Остави го пред фотоапарата, след това се престори, че изтупва праха от старомодния редингот на Джейкъбс.

— Седнете, миличка — каза Джейкъбс на момичето и му посочи стола. — Обещавам ви разтърсващо преживяване. — Той многозначително повдигна вежди, а младият му асистент потрепери, сякаш го удря ток. Публиката се разсмя. Погледът на Джейкъбс попадна върху мен — бях вече най-отпред до сцената, — подмина ме, но след миг се върна. Задържа се за секунда и отново се отмести.

— Ще боли ли? — попита момичето и сега видях, че не е Астрид. Естествено, че не беше. Малката беше по-млада от първото ми гадже, чието фамилно име със сигурност вече не беше Содърбърг.

— Ни най-малко — увери я Джейкъбс. — И за разлика от всяка друга дама, която ще се осмели да се качи на тази сцена, вие ще получите портрета си… — Той отмести очи от нея и пак ме погледна, този път право в очите. — … безплатно.

Настани момичето на стола, като продължаваше да бъбри, но машинално, сякаш беше разконцентриран. Стрелкаше ме с поглед, докато асистентът му закри очите на момичето с бяла копринена превръзка. Зрителите не забелязаха, че е разсеян. Малко хубаво момиче седеше пред грамадно хубаво момиче и щеше да бъде фотографирано — при това със завързани очи. Изглеждаше интригуващо. Интересът на зяпачите се подсилваше от разголените крака на момичето и от пищната гръд на екранната красавица.