Възкресяване
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-351-8
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Възкресяване». Краткое содержание книги:
И не сме сами.
Не удостоих атракциите с повече внимание и продължих нататък покрай щандовете с храни, където от миризмите на пържено тесто и наденички — обикновено съблазнителни — леко ми се пригади. Край сергията „Хвърляй докато спечелиш“ зърнах един тип, който ми заприлича на дилър и без малко щях да го заговоря, но като се приближих, загрях, че е кука. Надписът на тениската му (КОКАИН! ЗАКУСКА ЗА ШАМПИОНИ!) беше прекалено явен. Продължих напред край стрелбището, боулинга, машините за скибол и колелото на късмета. Чувствах се все по-зле, целият горях, пищенето в ушите ми се усили. Гърлото ми беше толкова възпалено, че при всяко преглъщане потръпвах от болка.
По-нататък видях игрище за миниголф, пълно с весели младежи, и реших, че най-сетне съм улучил мястото. Навсякъде, където се събират тийнейджъри, се тълпят и дилъри, готови да помогнат на хлапетата да купонясват до забрава. И наистина зърнах няколко подозрителни субекта, които сто на сто бяха дилъри. Ще ги познаете по шаващите очи и мазната коса.
След игрището за миниголф алеята се разклоняваше на две — едната водеше обратно към лунапарка, другата — към състезателната писта. Нямах желание да отида на което и да е от тези две места, но вдясно чух странно електрическо пращене, последвано от ръкопляскания, смях и възгласи на удивление. Приближих разклона и видях, че всеки пукот е придружаван от яркосиня светлина, която ми напомни за светкавици, по-точно — за светкавиците на Върха в небето. Не бях се сещал за тях от години. Каквото и да беше това панаирджийско шоу, беше привлякло много публика. Реших, че дилърите около игрището за голф могат да почакат. Тези типове никога не си тръгват преди затварянето на панаира, пък и ми беше любопитно кой създава мълнии в тази гореща и ясна оклахомска нощ.
Чух глас, усилен с микрофон:
— А сега, след като се убедихте в силата на моя Създател на мълнии — единствения по рода си в целия свят, — ще ви демонстрирам невероятния портрет, който можете да имате срещу един портрет на Александър Хамилтън от вашия портфейл! Ще ви направя уникална демонстрация, преди да ви поканя да позирате за неповторима фотография в моето Електроателие! Необходим ми е доброволец, за да ви покажа точно за какво ще похарчите десетте си долара! Доброволец? Има ли желаещи? Уверявам ви, всичко е напълно безопасно! По-смело, мили хора, чувал съм, че вие в Оклахома сте прочути с храбростта си!
Тълпа от петдесет-шейсет човека се беше събрала пред висока сцена. В дъното на сцената беше опънато платно с размери два на шест метра. Върху него почти като на стопкадър на голям киноекран беше прикрепена грамадна фотография на красива млада жена в бална зала. Черната ѝ коса беше подредена в сложна плетеница от букли и къдрици, сигурно отнели часове на фризьора. Носеше вечерна рокля без презрамки и с дълбоко деколте, разкриващо пищните ѝ гърди. Носеше диамантени обеци, устните ѝ бяха очертани с кървавочервено червило.
Срещу тази исполинка с бална рокля стоеше допотопен фотоапарат на триножник като онези от деветнайсети век, с черен плат, с който фотографът покрива главата си. От това разстояние обективът би хванал дамата в балната зала само от коленете надолу. На поставката встрани имаше тавичка с магнезиев прах. Артистичният шоумен с черен редингот и с цилиндър небрежно се облягаше на апарата. Познах го веднага.
Дотук спомените ми са ясни, но, признавам, разказът ми за това, което последва, може да не е напълно достоверен. Бях закоравял наркоман, от две години се боцках — отначало само подкожно, после все по-често и венозно. Не се хранех нормално и бях станал като вейка. На всичкото отгоре имах висока температура. Явно бях пипнал грип, който се развиваше бързо. Сутринта си бях помислил, че подсмърчам от хероина или че съм настинал, но вечерта, когато видях Чарлс Джейкъбс, застанал до архаичния си фотоапарат пред екрана с грамадното момиче и надписа „ПОРТРЕТИ С МЪЛНИИ“, бях толкова замаян, сякаш всичко ставаше в съня ми. Затова не се учудих, че виждам бившия пастор — сега косата на слепоочията му беше леко прошарена, около устата му се виждаха бръчки (също леки). Нямаше да се изненадам дори да видех на сцената покойните си майка и сестра с костюми на зайчета от „Плейбой“.