Вещицата(Mъдрата жена)

Моментът на нежност между двете жени отмина бързо.

— Обещавам — каза Алис. Забеляза подозрителното изражение върху лицето на Морах. — Обещавам — повтори Алис. — Ще ти дам тържествена клетва. Ако някой ги намери, ще кажа, че са мои, направени от мен и използвани от мен.

— Закълни се в честта си, в старата си игуменка, и в своя Бог — каза Морах настоятелно.

Алис се поколеба.

— Закълни се, че ще ги представиш като свое дело — настоя Морах. — Закълни се, или ще си ги взема обратно!

Алис поклати глава.

— Ако някой ги намери, и без друго ще съм загубена — каза тя. — Това, че ги притежавам, ще бъде достатъчно, за да ме обесят.

Морах кимна.

— Хвърли ги в крепостния ров на път за вкъщи, ако си размислила — каза тя. — Ако имаш нужда от магия, трябва да си платиш цената. Всичко си има цена. Цената за фигурките е твоята клетва. Закълни се в своя Бог.

Алис погледна Морах с отчаяно изражение.

— Нима не виждаш? — запита тя. — Нима не знаеш? Не мога да имам Бог! Моят Господ Иисус Христос и нашата Повелителка извърнаха лица от мен. Избягах от тях, когато напуснах манастира, макар да се надявах, че ще останат с мен. Но всичките ми усилия не могат да ги задържат до мен. Докато живеех с теб, спазвах часовете за молитва, Морах — доколкото успявах да отгатна правилното време. Но в замъка почти всички са станали протестанти, еретици, и не мога. Затова нашата Повелителка ме изостави. И затова изпитвам страст към младия лорд, затова посягам сега към твоите черни изкуства.

— Изгубила си своя Бог? — попита Морах с интерес.

Алис кимна.

— Затова не мога да се закълна в Него. Далеч съм от благоволението Му. — Тя се изсмя дрезгаво. — Със същия успех мога да се закълна и в твоя — каза тя.

Морах кимна отривисто.

— Направи го — каза тя. — Положи длан върху моята и кажи: „Кълна се в Черния Повелител, във всичките му слуги, и в силата на всичките му изкуства, че ще владея тези кукли като мои собствени. Аз ги пожелах, аз ги владея, аз ги признавам.“

Алис сви рамене и отново се изсмя с горчивия си смях, който прозвуча донякъде като плач. Сложи тънката си бяла ръка върху тази на Морах, и повтори клетвата.

След като тя свърши, Морах улови ръката ѝ и я задържа.

— Сега му принадлежиш — каза тя бавно. — Сега го призова. Трябва да усвоиш уменията, Алис, трябва да познаеш господаря си.

Алис потръпна леко под ярката светлина на зимното слънце.

— Принадлежа му, докато успея да се върна в моето абатство — каза тя. — Ще му заема душата си. Така или иначе съм прокълната, докато не успея да се добера отново до някое абатство.

— Би се върнала в някое абатство, макар да си се отдалечила от своя Бог и си дала душата си на Мрачния повелител? — попита Морах. — Това е опасна игра, Алис.

Алис се изправи, притиснала вързопчето с восъчните фигурки към гърдите си.

— Намирам се в смъртна опасност — каза тя. — Застрашават ме Катрин, Хюго, самата аз представлявам опасност за себе си. Единственият път напред, който виждам, е да се опазя от докосванията му, а после с лъжи и пазарлъци да успея да намеря обратен път до някое абатство. Тогава ще разбера дали Светата Дева ще ми прости. — Алис замълча, изражението ѝ се смекчи. — Ако ми прости, никога повече няма да греша — обеща тя. — Няма да допускам дори най-дребното и простимо прегрешение.