Вещицата(Mъдрата жена)

— От желание? — попита Морах.

— Не знам! — избухна Алис. — От желание или защото нравът му е такъв, а може обяснението да бъде и по-лошо.

— По-лошо ли?

Алис се наведе напред и зашепна на ухото на Морах:

— Ами ако иска да бъда в негова власт, за да ме спечели на своя страна срещу стария лорд? — прошепна тя. — Ами ако иска да следя стария лорд, да правя копия на писмата му? Ами ако ме превърне в своя пионка в играта си срещу стария лорд?

Морах сви рамене.

— Не можеш ли да му откажеш? — попита тя. — Да кажеш на стария лорд какво прави той, и да поискаш закрилата му?

Алис срещна гневно погледа на Морах. Морах огледа бледото ѝ, напрегнато лице, видя в очите ѝ ново изражение, нещо, подобно на глад.

— Значи той е успял да те заплени и ти най-сетне си готова да го признаеш! — възкликна тя с внезапно прозрение. Избухна в кикот. — Гориш от страст по него! Моята малка монахиня! Отваряш си пътя към ада с това страстно желание по него! Значи твоята Повелителка не може да те опази от горещината между краката ти! В крайна сметка твоят Бог няма цяр за това!

Алис кимна унило.

— Желая го — каза тя. — Сега знам, че е така. Боях се, че ще го пожелая, когато дойдох при теб за билките. Но си мислех, че ако успея да прогоня мисълта, ще мога да се опазя. После си мислех, че съм се поболяла, изгарях от горещина, не можех да спя, не можех да ям. Когато го видя, ми се струва, че ще припадна. Ако не го виждам, се поболявам до дъното на душата си от копнеж по него. В капан съм, Морах. Проклет да е — той ме плени.

Морах подсвирна тихо, сякаш искаше да призове буря.

— Вземи го тогава — каза тя простичко. — Това би трябвало да изцели треската ти. Така казват винаги. Вземи го, както би взела бутилка вино, опий се с него, докато ти призлее, и после не го докосвай никога повече. Мога да ти покажа как да го имаш, без да заченеш. Вземи го и утоли глада си. Защо не?

— Защото съм Христова невеста — каза Алис през зъби. — Не мога да опитам веднъж и да разчитам на това, че веднъж, или два пъти, или дори сто пъти, ще ми бъде достатъчно. Аз съм монахиня. Не би трябвало дори изобщо да водя светски живот, това е причината. Не би трябвало да мога дори да поглеждам мъж. А сега погледнах, и го видях, и го желая по-силно от живота си. Но аз съм все още Христова невеста и Хюго трябва да ме остави на мира. Много лесно забравяш, Морах. Забравяш обетите ми. Но аз не ги забравям!

Морах сви рамене. Не личеше да се разкайва за думите си.

— Какво ще правиш тогава?

— Не смея да му се доверя и се боя от ревността на жена му — каза Алис. — Трябва да намеря начин да се сдобия с някаква власт в тази мрежа, която всички те плетат. Накъдето и да се обърна, все съм впримчена, а те си играят с мен — всеки един от тях — сякаш съм малоумна селянка.

Морах кимна.

— Те ме използват — продължи Алис с нисък, изпълнен с негодувание глас. — Старият лорд ме има за свой единствен приятел и истински съюзник. Но без заобикалки ми заявява, че ме притежава, хванал ме е в капан — знае, че се боя от обвинение в ерес, че се боя да не бъда разобличена като монахиня. Младият лорд иска да ме впримчи като пионка срещу баща си, а освен това или ме желае, или иска да си поиграе с мен просто от жестокост. Лейди Катрин пък е готова да ме подхвърли на един насилник, за да ме накаже, задето съм спечелила доверието на стария лорд и съм привлякла похотта на младия. Трябва да имам някаква власт в тази игра, Морах. Аз съм като бебе-сукалче сред вълци.