Прокълната целувка

– Трябва ми само още малко време – отвърна той, без да отмества поглед от нея. – Аня? Жертва?

– Да не питаш дали са правени жертвоприношения тук? – Беше изгубила нишката на разговора, твърде разтревожена от собствените си нещастни мисли. – Да. И?

– Кървави жертвоприношения?

– Да. – Накъде биеше той с това? – Когато храмът беше преместен на земята, бяха правени кървави жертвоприношения.

– И какво точно жертваха посетителите, които идваха в този храм?

Тя отново се пренесе мисловно в онези дни. Дори тя беше почитана от смъртните тогава. Всички пренебрегваха боговете напоследък и ги отписваха като явления от митовете и легендите. Това не я тревожеше така, както тревожеше другите. Тя харесваше анонимността си.

– Жертваха членове на семействата си – отговори тя накрая със свит стомах. О, как беше мразила това. Друга причина да се радва, че старите дни вече са... ами минало. – Бяха избирани предимно невинни. Девственици. Прерязваха гърлата им и гледаха как кръвта им изтича.

Лушън пребледня.

– Това ли се очаква тук? Това ли е нужно?

– Не винаги. Понякога кръв, предложена доброволно от някой в нужда, е по-голяма жертва от убийството на някой друг и би вършило работа, но никой не искаше да мисли за това. Щеше да се наложи да наранят себе си, а повечето хора предпочитат да насекат любим човек и да го нарекат благороден акт.

Част от цвета му се върна. Той извади кама от ботуша си и металът изсвистя, докато се плъзгаше по кожата.

Аня отстъпи назад и вдигна длани.

– Какво? Мислиш да ме пожертваш ли?

– Ти нито си девствена, нито любима – промърмори той.

Тя стисна зъби, спря рязко и заби крака в земята. Копеле. Той нямаше представа за първото, а тя нямаше нужда да ù припомнят второто. Все едно се налагаше да го изтъква отново.

– Малко се уморявам от обидите ти, Цветенце. Помогнах ти днес. Помогнах ти миналата седмица. Помогнах ти преди месец.

Той въздъхна разкаяно.

– Права си. Съжалявам. Това беше незаслужено и повече няма да кажа такова нещо.

– Ами, да. – Тя не беше очаквала той да се извини и това я извади от равновесие. – Какво... – думите ù секнаха, когато той сряза първо лявата си китка, после дясната. Шокирана, Аня изтича към него. – Ти си луд, Лушън. Абсолютно луд. – Той нямаше да умре и тя го знаеше.

Но все пак!

– Ще видим – раните му бяха огромни и зеещи.

Нейните китки пулсираха съчувствено. Преди време самата тя го беше намушкала, разбира се, но точно сега, в този момент не можеше да понесе да го гледа наранен. Тя го сграбчи за ръката и дръпна китката му към себе си, надявайки се да спре червения поток. Част от кръвта му капна върху нея, а после на земята.

В мига, в който кръвта докосна пясъка, Лушън изрева и падна на колене. Тревогата на Аня се удвои.