Джулиет гола
- Автор: Хорнби Ник
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вергил Немчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джулиет гола». Краткое содержание книги:
Ако не бе загробила толкова време в Дънкан, може би щеше да е по-подготвена да определи настоящото си положение. Никога не е била много силна по алгебра, а тъкмо алгебра бе нужна за изчисленията, които се опитваше да прави. Един от капаните, в които постоянно попадаше, макар да съзнаваше грешката си, се състоеше в това, че приравняваше времето, прекарано с Дънкан, с времето изобщо. В = Д при положение, че В все пак е равно на Д + Р + С + БП + К, където Р е работа, С е сън, БП е близки и приятели, К е култура и така нататък. С други думи, с Дънкан тя бе загубила единствено времето си за романтика и любов, докато животът се състоеше от повече неща. В своя защита обаче тя трябваше да отбележи, че Д е повече от една компонента в уравнението. Тя например се срещаше и с неговите БП освен със своите, въпреки че неговите бяха по-малко. Кой знае дали Р нямаше да е различна, ако Д не живееше в същия град? Вероятно щеше да е различна. Те стояха на едно място, заети с работа, от която не бяха доволни, защото да си намерят нова работа на едно и също място беше почти невъзможно. И за чия К ставаше дума изобщо? Той купуваше музиката и дивидитата, той отказваше да ходи на театър (или в други градове, където имаше сцена)… Не я биваше с уравненията, но сигурно нейното представляваше по-скоро нещо такова:
Имаше още една компонента от уравнението, за която не желаеше да мисли — нейната лична глупост и апатия (ЛГА). Тя също имаше пръст във всичко това. Беше се оставила да я носи животът. Налагаше се да умножи всичко по ЛГА, с което щеше да се получи число, по-голямо от онова, което първоначално бе заложила. И ако се окажеше, че е загубила двайсет, петдесет или сто години, чия беше тогава вината?
Така или иначе, петнайсет години бяха отлетели. Какво друго бе отлетяло с тях? Почти сигурно — децата. Ако някога изправеше Дънкан пред съд, това със сигурност бе едно от нещата, в които щеше да го обвини. Какво още? Какво друго не бе успяла да направи заради времето, прекарано със скучен, вероломен заплес, освен това да живее така, както мечтаеше на двайсет и пет? Мисълта й отново се насочи към секса. Беше недостатъчен и неизобретателен, съзнаваше това, но все пак беше безспорен: Дънкан я бе отказал да прави секс с други хора, а нерядко — и със самия него. (Не бяха от най-сексуалните двойки, но ако някой държеше сметка за тези неща, щеше да отбележи, че той осуетяваше нейните увертюри по-често, отколкото тя — неговите.) Как можеше да навакса за петнайсет години пропуснати възможности сега, на възраст трийсет и девет? И за какво количество секс ставаше дума в случая? Да приемем, че бе срещнала мъж, когото обичаше страстно, и тази връзка бе издържала петнайсет години. Това щеше да е равно на петнайсет години секс с Различен Мъж (РМ) минус петнайсет години секс с Дънкан. Да се включи и качеството на секса в уравнението означаваше то да се усложни до степен, която отиваше отвъд нейните възможности, макар че вероятно се налагаше с оглед точността на крайния резултат.
С други думи, тя искаше да разбере дали някой друг ще иска да прави секс с нея. Но откъде да започне в Гулнес?
Попита първо Роз, защото Роз беше по-млада, а по-младите хора са по-светнати на тема секс.
— Мога да ти кажа как да срещнеш хомосексуални жени в Лондон — каза тя.
— Ясно. Мерси. Първо ще се пробвам с хетеросексуални мъже в Гулнес, но може и да се обърна отново към теб, ако не ми се получи.
— Какво ти трябва всъщност? Секс за една нощ?
— Може би. Ако се проточи втора нощ, няма да се оплача. Освен ако, разбира се, първата не се е оказала отвратителна. Познаваш ли някакви неженени мъже?
— Хммм… не. Май няма такива. Поне от вида, който търсиш.
— Кой вид търся?
— В Гулнес има дискотеки и младежи, но…
— Знам следващите четири думи, които ще кажеш.
— Кои са?
— С цялото ми уважение.
Роз се засмя.
— Може да излезем — каза тя. — Ако искаш.
— Но ти си…
— Гей? Или омъжена?
— И двете.
— Ето какво: аз няма да ловувам. Ще ти помагам ти да ловуваш. Междувременно ще си купонясваме навън. А ако ти излезе късметът, ще се извиня и ще си тръгна. Освен ако не ти трябвам за още нещо.