Деветдесет и трета година
- Автор: Гюго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Шивачев
- Жанр: Искусство и дизайн
Электронная книга - «Деветдесет и трета година». Краткое содержание книги:
— Как не! — каза Дантон.
Робеспиер гледаше внимателно картата.
— Необходимо е — извика рязко Марат — да има диктатор. Робеспиер, вие знаете, че искам да има диктатор.
Робеспиер вдигна глава.
— Зная, Марат, вие или аз.
— Аз или вие — каза Марат.
Дантон изръмжа през зъби:
— Диктатура? Опитайте де!
Марат видя как Дантон сви вежди.
— Ето какво — подзе той. — Да направим едно последно усилие. Нека да се спогодим. Положението го изисква. Нали се бяхме споразумели за 31 май?196 Въпросът за единството е много по-сериозен от жирондизма, който е дребен въпрос. Има известна истина в това, което вие казвате, но истината, цялата истина, истинската истина е това, което аз казвам. На юг федерализмът; на запад роялизмът; в Париж дуелът между Конвента и Комуната; на границите отстъплението на Кюстин и измяната на Дюмурие. Какво означава всичко това? Разногласие. Какво ни трябва? Единство. Там е спасението, но да избързаме. Париж трябва да поеме управлението на революцията. Ако загубим един час, вандейците утре могат да влязат в Орлеан, а прусаците в Париж. В това аз съм съгласен с вас, Дантон, приемам и вашето мнение, Робеспиер. Нека бъде така. Обаче заключението е диктатура. Да установим диктатура, ние тримата представляваме революцията. Ние сме трите глави на Цербера197. От тия три глави едната говори — това сте вие, Робеспиер; другата реве — това сте вие, Дантон…
— Другата хапе — каза Дантон, — това сте вие, Марат.
— И трите хапят — каза Робеспиер.
Настъпи мълчание. После диалогът, придружен с тревожни трусове, започна отново.
— Слушайте, Марат, преди да се венчаят, хората трябва да се опознаят. Как успяхте да узнаете думите, които съм казал вчера на Сен-Жюст?
— Това си е моя работа, Робеспиер.
— Марат!
— Мой дълг е да зная всичко и моя работа е да се осведомявам.
— Марат!
— Аз обичам да зная.
— Марат!
— Робеспиер, аз зная какво казвате на Сен-Жюст, както зная какво казва Дантон на Лакроа198; както зная какво става на кея Театен, в дома на Лабриф, свърталище, където се събират нимфите на емиграцията; както зная какво става в къщата на Тил, близо до Гонес, която е на Валмеранж, бившия началник на пощите, където преди ходеха Мори199 и Казалес200, където после ходеха Сиейес201 и Вернийо202 и където сега веднъж в седмицата ходи и някой друг.
Произнасяйки думите „някой друг“, Марат погледна Дантон.
Дантон извика:
— Ако имах за пет пари власт, щеше да стане страшно.
Марат продължи:
— Аз зная какво казвате вие, Робеспиер, както зная какво ставаше в кулата Тампл, когато угояваха там Луи XVI, а също така че само през месец септември вълкът, вълчицата и вълчетата са изяли осемдесет и шест кошници праскови. В същото това време народът гладуваше. Зная това, както зная, че Ролан бил скрит в едно жилище в заден двор на улица „Харп“; както зная, че шестстотин от копията, използувани на 14 юли, са били изпратени от Фор, железаря на Орлеанския херцог; както зная какво се върши у госпожа Сент-Илер, любовницата на Сийри203; в дните на баловете самият старец Сийри търка с креда паркета в жълтия салон на улица „Ньоф-де-Матюрен“; Бюзо204 и Керсен там са обядвали. Саладен205 също е обядвал там на двадесет и седми. И с кого мислите, Робеспиер? С вашия приятел Лазурс206.
196
31 май — денят на започването на народното въстание в Париж от 31 май — 2 юни 1793 г. Народните маси обкръжили зданието на Конвента и поискали арестуването на депутатите-жирондинци. Властта преминала към якобинците.
197
Цербер — в древногръцката митология триглаво куче, пазещо входа на подземното царство. Херакъл го победил.
198
Лакроа, Жан-Мишел (1751–1820) — френски политически деец, член на Конвента, принадлежащ към жирондинците, арестуван през време на въстанието от 31 май — 2 юни, но освободен след преврата на 9 термидор и възвърнат в Конвента.
199
Мори, Жан-Сифрен (1746–1817) — френски политически деец, абат, депутат от духовенството в Генералните щати; през 1791 г. емигрирал. При Наполеон оглавявал Парижката епархия.
200
Казалес, Жан-Антоан-Мари дьо (1758–1805) — френски политически деец, член на Учредителното събрание, монархист.
201
Сиейес, Еманюел-Жозеф (1748–1836) — френски политически деец, член на Учредителното събрание, на Конвента, на Съвета на петстотинте, директор (при Директорията); заедно с Наполеон организирал преврата на 18 брюмер, временно консул, отстранен след това от власт.
202
Вернийо, Пиер-Виктюрниен (1751–1793) — френски политически деец, жирондинец, член на Учредителното събрание и на Конвента, екзекутиран по присъда на революционния трибунал.
203
Сийри, Шарл-Алексис, маркиз дьо (1737–1793) — френски политически деец, генерал, член на Учредителното събрание и на Конвента, екзекутиран за връзка с участниците в заговора.
204
Бюзо, Франсоа-Никола-Леонор (1760–1793) — френски политически деец, жирондинец, член на Учредителното събрание и на Конвента. Избягал от Париж и вдигнал контрареволюционен бунт. Завършил живота си със самоубийство.
205
Саладен, Жан-Батист-Мишел (умрял през 1813) — деец от Великата френска революция, адвокат и съдия, член на законодателното събрание и на Конвента; арестуван през време на якобинската диктатура; след преврата на 9 термидор освободен. През следващите години станал монархист. След преврата на 18 брюмер се отказал от политическа дейност.
206
Лазурс. Мари-Давид-Албен (1763–1793) — френски политически деец, член на Законодателното събрание и на Конвента, жирондинец, екзекутиран по присъда на Революционния трибунал.