Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Искусство и дизайн » Деветдесет и трета година
Деветдесет и трета година - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Деветдесет и трета година

Электронная книга - «Деветдесет и трета година». Краткое содержание книги:

Замисълът на романа „Деветдесет и трета година“ възникнал у Виктор Юго през 1863 г. Написването на книгата било предшествувано от продължителен период, когато писателят събирал необходимите му справочни материали и правел обширни извадки от исторически трудове. Той се интересувал от положението на Франция в навечерието на Великата френска революция, от нейната история, от събитията по времето на контрареволюционния бунт във Вандея. Между източниците, които послужили за осъществяването на огромната задача, привлякла писателя, трябва да се споменат книгата „Френската революция“ на Луи Блан, „Историята на Робеспиер“ на Ернест Амел, трудовете на Жюл Мишле. Юго изучил също така „Мемоарите“ на граф Ж. дьо Пюизе, станал прототип на маркиз дьо Лантенак, както и „Писма за произхода на Шуанската война“ на Ж. Дюшмен-Десеко.
1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 ... 156
Перейти на страницу:

— Анархия! — прекъсна го Дантон. — Кой я създава, ако не вие?

Марат не спря да говори.

— Робеспиер, Дантон, опасността е в този голям брой кафенета, в многото игрални домове, в този голям брой клубове — Клуб на черните, Клуб на федерираните, Клуб на дамите, Клуб на безпристрастните, който е основан от Клермон-Тонер185 и който е бил клуб на монархистите от 1790 година, социален кръжок, създаден от свещеника Клод Фоше186, Клуб на вълнените калпаци, основан от вестникаря Прюдом187, и така нататък; без да смятаме вашия Клуб на якобинците188, Робеспиер, а и вашия Клуб на корделиерите, Дантон. Опасността е в глада, който е накарал носача Блен да окачи на фенера пред общината хлебаря Франсоа Дени от пазара Палю, и в правосъдието, което обеси носача Блен, задето е обесил хлебаря Дени. Опасността е в книжните пари, които се обезценяват. На улица „Тампл“ банкнота от сто франка била паднала на земята и един минувач, човек от народа, казал: „Не си струва труда да се наведеш да я вземеш.“ Спекулантите и прекупчиците — ето я опасността. Да се издигне черно знаме над кметството — голямо чудо! Арестували сте барон Тренк189 — но това не е достатъчно. Извийте врата на този стар интригант от затвора. Смятате, че сте разрешили въпроса, като председателят на Конвента е увенчал за гражданска доблест Лабертеш, получил четиридесет и един саблени удара при Жемап, когото Шение190 сега разиграва както си иска? Комедии и шарлатании! О, вие не поглеждате Париж! О, вие търсите опасността далеч, когато е толкова близо! За какво ви служи вашата полиция, Робеспиер? Защото вие си имате шпиони — Пайан191 в Комуната, Кофинал192 в Революционния трибунал, Давид в Комитета на обществената безопасност, Кутон193 в Комитета на общественото спасение. Нали виждате, че съм осведомен. Е добре, знайте и следното: опасността виси над главите ви, опасността е под краката ви; устройват заговори, устройват заговори, устройват заговори; минувачите по улиците, като четат вестниците, си кимат с глава; шест хиляди души без карти за благонадеждност, завърнали се емигранти, контета и матевони194, се укриват в зимниците и в хамбарите, и в дървените галерии на Пале-Роял; опашки по хлебарниците; по праговете на портите добри жени, скръстили ръце, казват: „Кога ще настъпи мир?“ Вие напразно се затваряте, за да бъдете насаме, в салона на Изпълнителния съвет, но знае се всичко, което говорите там; а за доказателство, Робеспиер, ето какво сте казали снощи на Сен-Жюст: „Барбару195 започва да пуска шкембе, което ще му пречи при бягството.“ Да, опасността е навсякъде и най-вече в центъра. В Париж бившите заговорничат, патриотите ходят боси, задържаните на 9 март аристократи са вече пуснати на свобода, конете за развлечение, които трябваше да бъдат впрегнати в оръдията на градината, ни пръскат с кал по улиците, един хляб от четири ливри струва три франка и дванадесет су, театрите играят цинични пиеси и Робеспиер ще изпрати Дантон на гилотината.

вернуться

185

Клермон-Тонер, Станислас, граф дьо (1757–1792) — френски политически деец, член на Учредителното събрание, конституционен монархист, основател на Клуба на безпристрастните, убит в деня на падането на монархията (10 август 1792 г.).

вернуться

186

Фоше, Клод (1744–1793) — френски политически деец, епископ, член на Конвента, публицист. Екзекутиран заедно с жирондинците.

вернуться

187

Прюдом, Луи-Мари (1752–1830) — френски журналист с буржоазно-демократическо направление, автор на памфлети и брошури, редактор на един от влиятелните вестници.

вернуться

188

Клуб на якобинците — фактически политическа партия. Якобинците били представители на революционно-демократическата буржоазия, съюзили се със селячеството, работниците, занаятчиите, градската и селската беднота против феодалната вътрешна и външна контрареволюция. Якобинците оглавявали борбата на народните маси против монархията и поддържащите я фелани, а след събарянето на монархията — против политиката на жирондинците. Превръщането на последните в контрареволюционна сила накарало якобинците да оглавят народното въстание от 31 май — 2 юни 1793 г., съборило властта на Жирондата и довело до установяването на якобинската диктатура. Връзката на якобинците с народа предопределила това, че задачите на буржоазната революция се решавали с плебейски методи и тя приела ярко изразен демократически характер. Якобинците представлявали блок, отразяващ интересите на разнородни социални сили. Нарастването на противоречията на якобинската диктатура водело до изострянето на противоречията в този блок и до образуването на групировки, влизащи в остра борба помежду си. На 27 юли 1794 г. властта на якобинците била съборена в резултат на контрареволюционния термидориански преврат.

вернуться

189

Тренк, Фридрих, барон (1726–1794) — пруски офицер, преминал в служба на Русия, а после на Австрия. Лежал десет години в затвори по заповед на Фридрих II. Арестуван в Париж по подозрение в шпионаж, екзекутиран през 1794 г.

вернуться

190

Шение, Андре дьо (1762–1794) — френски поет, присъединил се към революцията, но след това се отказал от нея. Екзекутиран по присъда на Революционния трибунал за прославяне на Шарлот Корде и за връзки с монархистите.

вернуться

191

Пайан, Клод-Франсоа дьо (1766–1794) — деец от Великата френска революция, член на Революционния трибунал, екзекутиран като привърженик на Робеспиер.

вернуться

192

Кофинал, Жан-Батист (1754–1794) — деец от Великата френска революция, якобинец, заместник-председател на Революционния трибунал. Екзекутиран след падането на якобинската диктатура.

вернуться

193

Кутон, Жорж-Огюст (1756–1794) — деец от Великата френска революция, член на Законодателното събрание, на Конвента — и на Комитета на общественото спасение, якобинец, екзекутиран след падането на якобинската диктатура.

вернуться

194

Матевони — така, по името на героя от народния фарс Матевон, наричали революционерите, преследвани от роялистите.

вернуться

195

Барбару, Шарл-Жан-Мари (1767–1794) — френски политически деец, член на Конвента, жирондинец; след идването на якобинците на власт избягал от Париж и се опитал да организира контрареволюционен бунт.

1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 ... 156
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)