Ад на колела

— На английски ли говори досега?

— По-просто казано, Фантома е едно малко бижу — похвали се Беки, извади от предния джоб на гащеризона си парцал и започна да лъска вече блестящите вилки на предното колело.

— Много е хубав — рече Али ентусиазирано.

Хубав? Хубав?

Моторът беше супер машина, усъвършенствана до n-та степен. Имаше мощен двигател с достатъчно… Добре, добре. Бунтарката трябваше да признае, че е хубав.

— Сама ли свърши цялата работа? — попита Али, докосвайки колебливо с пръст хромираната капачка на резервоара.

— Не. Всеки Рицар ми помогна при проектирането и изграждането на собствената си машина. Тя е толкова тяхно произведение, колкото и мое. Те ми дадоха вдъхновението, а аз се погрижих за техническото изпълнение и заедно инвестирахме в тях кръвта и потта си.

С изключение на мотора на Франк. При конструирането на Бос Хог23 беше вложила кръв, пот и сълзи. По време на създаването му си беше изплакала очите поне един или два пъти. Особено през дните, в които Франк работеше рамо до рамо с нея в продължение на осем дълги часа, само за да я потупа по главата като по-малка сестричка и после да отпътува до Линкълн Парк за през нощта.

Този голям, глупав задник!

— И рисунките ли са твое произведение? Вчера забелязах, че има боя по тениската ти. — Али проследи с пръст извитата линия на един мотив, изрисуван с някаква призрачно блестяща сива боя върху ръчно изработения резервоар на Фантома.

— Да. По този начин се освобождавам… — Това беше нейното бягство от факта, че е лудо влюбена в мъж, който…

Не! Трябва да престане да мисли за него. Длъжна беше да се заеме с живота си и да спре да се вкопчва в детските си мечти — да спечели любовта на рицар в блестящи доспехи, който ще я отведе далеч на лъскавия си бял жребец.

Да, от вниманието й не убягна фактът, че фамилията на Франк е Найт24 или че съвсем случайно се случи така, че Бос Хог е боядисан в блестящо перлено бяло.

Каква ирония!

— Много си талантлива — каза Али, проследявайки лицето на фантома, едва забележим в средната част на резервоара. — Невероятно е как си направила призрачното лице да се появява от мъглата…

— Благодаря, аз…

— Готово ли е всичко? — Внезапно Призрака се материализира до тях.

Фантом се появява от мъглата? Призрака се материализира от нищото? Леле страхотно, перфектна хармония!

Беки погледна към рокерските обувки с дебела подметка на големите крака на Нейт и поклати глава.

— Сигурен ли си, че нямаш нужда от още огнева мощ? — попита невинно, докато го наблюдаваше как прибира трите куфара за оръжия в дисагите на Фантома.

В единия от тях беше снайперът му М-40 А5, с псевдоним Сиера. Към него принадлежаха разглобяемо устройство за нощно виждаше и сменяем магазин с 10 гнезда, който изстрелваше 7,62 х 51 NATO-патрони. На 900 метра този звяр развиваше повече кинетична енергия, отколкото Магнум 0,357 от упор. С няколко думи: страхотна поразяваща сила.

Бунтарката се надяваше някой ден Призрака да я научи да стреля с него, но той й беше казал, че най-напред трябва да се научи да пълзи, преди да започне да ходи, затова в момента се упражняваше с Ремингтън 7.