Изчезналият герой

Брада?

Не, мерси.

Със сандалите и робата си Зевс приличаше на много яко и ядосано хипи.

Хижа номер едно. „Голяма чест е да си в нея“ — бяха му казали другите лагерници. Сигурно — особено ако обичаш да спиш сам-самичък в усоен храм, при това в компанията на разгневено хипи, което ти се мръщи цяла нощ.

Джейсън се изправи и потърка врата си. Цялото тяло го болеше от лошия сън и призоваването на мълнията снощи. Отстрани номерът изглеждаше лесен, но всъщност не бе така. Едва не бе припаднал.

До леглото имаше нови дрехи — дънки, маратонки и оранжева тениска на лагера. Определено имаше нужда от смяна на дрехите, но в същото време не искаше да сменя парцаливата си червена тениска. Не смяташе, че е много редно да навлича оранжевата. Въпреки всичко, което му бяха казали, той не се чувстваше добре дошъл тук.

Помисли си за съня, надявайки се в съзнанието му да изплуват още спомени за Лупа или разрушеното имение в гората от секвои. Знаеше, че е бил там и преди. Че вълчицата е истинска. Но опиташе ли да си спомни нещо повече, веднага го заболяваше глава. Знаците на ръката му сякаш горяха.

Ако намереше тези руини, щеше да разкрие и загадката на своето минало.

Освен това трябваше да спре нещото, което растеше в онази спирала.

Погледна към хипарския Зевс.

— Ще се радвам да помогнеш.

Статуята остана безмълвна.

— Благодаря, тате — промърмори Джейсън.

Той се преоблече и огледа отражението си в щита на Зевс. Лицето му изглеждаше странно и някак воднисто върху метала, сякаш се разтваряше в златен басейн. Определено не изглеждаше така, както Пайпър след преобразяването си.

Джейсън не знаеше какво да мисли за това. Беше се проявил като пълен идиот, обявявайки на всеослушание, че я смята за красива. Не че Пайпър беше грозна преди. Но сега, след като Афродита я бе благословила, тя не приличаше на себе си и не бе щастлива от допълнителното внимание. На Джейсън му стана мъчно за нея.

Което беше откачено, като се има предвид, че Пайпър бе призната от богиня и превърната в най-готиното момиче в лагера.

Всички бяха започнали да я ухажват, да й говорят колко е невероятна и как непременно тя трябва да отиде на мисията. Но това внимание нямаше нищо общо с нея самата. Нова рокля, малко грим, блестяща розова аура и — бум! Изведнъж всички я харесваха.

Джейсън я разбираше.

Миналата нощ, когато бе призовал мълнията, реакциите на лагерниците му се струваха познати. Бе сигурен, че отдавна е привикнал към хорското внимание, благоговение и ужас, породени единствено от факта, че е син на Зевс. Не и от това кой бе самият той.

На никой не му пукаше за него. Просто ги беше страх от страховития му татко, който стоеше зад него със страховитата си мълния, сякаш казваше: „Неуважението към това дете е ОПАСНО ЗА ЖИВОТА!“.