Изчезналият герой
- Автор: Риордан Рик
- Серия: Пърси Джаксън и боговете на Олимп #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 970-954-27-0646-5
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изчезналият герой». Краткое содержание книги:
С „Изчезналият герой“ — първата книга от поредицата ГЕРОИТЕ НА ОЛИМП, Рик Риърдън продължава историята за митични богове, ужасяващи чудовища и съвременни герои, започнала в ПЪРСИ ДЖАКСЪН И БОГОВЕТЕ НА ОЛИМП. Този път приключенията, хуморът и интригата ще са още по-епични, а новите врагове — по-ужасни и безмилостни отвсякога.
Челюстите на дракона изскърцаха, сякаш той се мъчеше да отговори.
— Хубаво — каза Лио, — ще трябва да ми се довериш.
И така момчето се захвана за работа.
Отне му поне час, за да открие контролния панел. Беше точно зад главата на дракона, което бе логично. Предпочете да остави чудовището в мрежата, понеже така се работеше по-лесно. Драконът обаче не хареса това.
— Стой мирен! — скастри го Лио.
Звярът отново изскърца, но този път звукът напомняше скимтене.
Лио разгледа жиците в главата му. Разсея се от някакъв звук в гората, но когато погледна нагоре, видя, че това е само горски дух — дриада, спомни си Лио, — която гасеше огньовете от клоните на дървото си. За радост драконът не бе успял да подпали горски пожар, но дриадата не беше доволна. Дрехите й димяха, а тя се опитваше да изгаси огъня с копринена завивка. Когато видя, че Лио я зяпа, му отправи крайно неприличен за дриада жест. След което изчезна в зелен облак мъгла.
Лио се върна към инсталацията. Беше хитро измислена и той успя да я разбере. Това беше релето на мотора, това бяха сензорите за очите, диска…
— Ха! — извика той. — Ясна е работата.
Скръц? — изскърца с челюст драконът.
— Ръждясал ти е хардът, пич. Вероятно той контролира изкуствения интелект. Тоест ръждясал ти е мозъкът. Затова си леко… объркан.
Щеше да каже „луд“, но се спря навреме.
— Ще ми се да имах диск за смяна, но това си е сложна работа. Ще трябва да го извадя и почистя. Ще отнеме само минутка.
Той извади диска и драконът замря. Блясъкът в очите му изгасна. Лио се смъкна от гърба му и започна да лъска диска. Потърка го с малко масло и сос, които сипа на ръкава си. Това премахна ръждата, но колкото повече чистеше, толкова повече започваше да се притеснява. Някои от частите бяха непоправимо увредени. Можеше да ги подобри, но не и да ги направи перфектни. Затова му трябваше нов диск, а нямаше идея как да направи такъв.
Опита се да работи бързо. Не беше сигурен колко дълго може да държи диска извън дракона, без механизмът да се повреди окончателно, и не му се рискуваше. Когато го изчисти, доколкото можа, се покатери обратно на главата му и започна да почиства инсталацията и скоростните кутии, като междувременно се изцапа целият.
— „Чисти ръце, мръсна екипировка“ — припомни си той една мъдрост, която майка му често повтаряше. Докато свърши, ръцете му бяха почернели от маслото, а дрехите му изглеждаха така, сякаш е изгубил мач по борба в кал. Механизмите обаче изглеждаха доста по-добре. Той постави диска, свърза последната жица и искриците проблеснаха. Драконът потрепери. Очите му светнаха.
— По-добре ли си? — попита Лио.
Драконът издаде звук, който напомняше този на бургия, и отвори уста. Зъбите в нея се завъртяха.
— Предполагам, че това значи „да“. Стой сега да те освободя.
Мина още половин час, докато Лио намери скобите на мрежата и освободи дракона, но накрая звярът се изправи и се отърси от последните въжета. Сетне изрева триумфално и избълва огнена струя към небето.
— Сериозно — каза Лио, — голяма си надувка.
„Скръц?“ — попита драконът.
— Освен това имаш нужда от име — отсече Лио. — Ще те нарека Фестус.
Драконът завъртя зъбите си и се ухили. Поне Лио се надяваше, че това е усмивка.
— Готин си — каза Лио, — но все още си нямаш криле.
Фестус наклони глава и избълва струя пара. Сетне сведе гръб красноречиво. Искаше Лио да се качи върху него.
— Къде ще ходим? — попита Лио.
Но всъщност бе прекалено развълнуван, за да чака отговор. Той се покатери върху дракона и Фестус се втурна към гората.
Лио изгуби представа за времето и разстоянието. Изглеждаше невъзможно гората да е толкова голяма и дива, но драконът навлезе толкова навътре в нея, че дърветата станаха високи като небостъргачи, а листата напълно скриха звездите. Дори огънят в ръката на Лио вече не можеше да освети пътя, но светещите в червено очи на дракона бяха като фенери.
Най-сетне минаха през един поток и стигнаха до задънен край. На пътеката имаше огромен трийсетметров варовиков камък, който дори драконът нямаше да може да изкачи.
Фестус спря до камъка и надигна крак като куче, което се кани да маркира територията си.
— Какво има? — Лио слезе на земята и приближи стръмната скала. Тя бе просто камък, нямаше нищо друго.