Наследникът

Той отново бръкна под дрехата си и извади пръстенче — обикновена на вид халка, сребриста откъм вътрешната страна и тъмносиня отвън.

Момчето приведе глава да огледа халката отблизо.

— Какво е това?

— Вълшебен пръстен — обясни магистърът.

— Вълшебен! — ахна Ламборгин.

— Не очаквай да има могъщество като в приказките — усмихна се Равачандра. — Магията му е простичка. Може да покаже какво е настроението на онзи, който го носи. Хайде, сложи си го.

Момчето плахо протегна ръка, пое пръстена и го надяна на палеца си, защото беше твърде голям за другите пръсти. После със затаен дъх проследи как цветът му просветлява от син през тъмнозелен до ярка изумрудена зеленина.

— Пръстенът сочи, че си развълнуван и вдъхновен — поясни магистърът. — Но това, драги ми принце, е наистина нищожна дреболия в сравнение с вълшебното могъщество на Древните. Разказват, че те са умеели да летят тъй бързо, че за по-малко от ден — терански ден, тук го наричате тера — да обиколят целия свят. Създавали кораби, способни да прекосяват мъртвите пространства между световете. Можели да разговарят помежду си на невъобразими разстояния. Чрез магия, наречена „гемо“, се научили да променят същината на растенията и животните. Научили машините да мислят и да помагат на хората. Ала цялото това могъщество не им донесло нищо друго, освен гибел. Всичко завършило с Армагедон…

Магистърът замълча. Момчето изчака търпеливо, но накрая не издържа и попита:

— Как е било, учителю? Чувал съм да говорят за края на Древните, но нищо не разбрах.

Равачандра вдигна ръка и посочи блестящата Дневна звезда в небето, малко над хоризонта.

— Виждаш ли тази звезда? От нея започнало всичко. — Той наведе глава и хвана брадичката си в шепа, позамисли се и продължи: — За Древните наистина нямало прегради, а гордостта им била неимоверна. Един ден те решили, че Тера не им е достатъчна. Пожелали да се заселят на Селена и на още един свят… Може би си го виждал нощем — червена звезда, наречена Марс. Ала както ти казах, Селена нямала въздух. Без специална вълшебна дреха всеки човек би умрял тук за по-малко от минута.

— Ами Нийл Силната ръка? — възрази Ламборгин — Нали той е скочил от Тера до Селена? И не е умрял… — Той се запъна и колебливо довърши. — Или е само измислица?

— Не е скочил — отвърна Равачандра. — Използвай ума си, принце, това е същината на любомъдрието. Нийл Силната ръка е летял с един от онези магически кораби на Древните. Имал вълшебна дреха и останал на Селена само броени часове. После се върнал да разкаже, че е студена, пуста и непригодна за живот.

— Но те все пак решили да я заселят?

— Да, принце. Отдавна мечтаели за това. Искали да имат нови и нови светове. Но най-напред решили да изпробват с Марс. Там имало въздух, макар и съвсем малко. Но било студено, много студено. Трябвало да затоплят този свят. И те измислили дързък план. Да превърнат във второ слънце един друг свят, наречен Юпитер.