Синдер
- Автор: Мейер Марисса
- Серия: Лунни хроники #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0962-6
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Синдер». Краткое содержание книги:
Синдер е киборг с тайнствено минало. Когато доведената й сестра се разболява от смъртоносна болест, мащехата й обвинява нея. А нещата стават още по-сложни, защото красивия принц Каи, кани именно нея на императорския бал. Принудена да избира между дълга и свободата, лоялността и предателството, Синдер се оказва в епицентъра на интергалактическа битка, в която, за да защити хората, на които държи, ще трябва да се изправи очи в очи с миналото си.
— Каи спомена нещо.
— Негово Височество?
Тя кимна.
— Каза ми, че кралица Левана пристига в Нов Пекин.
Докторът направи крачка назад. Гледаше я с отворена уста, а рунтавите му вежди почти докосваха ръба на шапката. Той се подпря на шкафа. За първи път този ден вниманието му беше изцяло съсредоточено върху нея.
— Кога?
— Очакват да пристигне днес.
— Днес?
Тя подскочи. Не беше си помисляла, че доктор Ърланд може да вика така. Той й обърна гръб, като дращеше по шапката и мислеше.
— Добре ли сте?
Той махна с ръка.
— Сигурно само това е чакала. — Той свали шапката. Отдолу се откри плешиво петно, обградено от рядка, чорлава коса. Той неколкократно прокара пръсти през нея, загледан със святкащи очи в пода. — Надява се да скопчи Каи. Младостта му, неопитността му. — Той въздъхна яростно и нахлупи шапката.
Синдер разпери пръсти върху коленете си.
— Какво искате да кажете с това „да го скопчи“?
Той пак се обърна към нея. Лицето му беше напрегнато, очите — тревожни. Пронизващият му поглед накара Синдер да се свие.
— Не бива да се тревожите за принца, госпожице Лин.
— Не бива?
— Днес ли пристига? Това ли ви каза той?
Тя кимна.
— Тогава трябва да си тръгнете. Незабавно. Кралицата не бива да ви сварва тук, когато пристигне.
Той я изпъди от масата. Синдер скочи на земята, но не се помръдна оттам.
— Това какво общо има с мен?
— Имаме кръвните проби, ДНК–то ви. Засега можем да минем и без вас. Само стойте далеч от двореца, докато тя си замине, разбирате ли ме?
Синдер не се поместваше.
— Не.
Докторът отмести поглед към екрана, който още показваше данните й. Изглеждаше объркан. Стар. Изтощен.
— Екран, покажи последните новини.
Данните на Синдер изчезнаха, а на тяхно място се появи говорител. Над него заглавията съобщаваха за смъртта на императора. „… след минути Негово Височество ще даде изявление за смъртта на Негово Императорско Величество и предстоящата коронация. Ще предаваме на живо…“
— Изключи звука.
Синдер скръсти ръце.
— Докторе?
Той извърна към нея умоляващи очи.
— Госпожице Лин, трябва да слушате много внимателно.
— Ще включа докрай силата на звуковия интерфейс. — Тя се облегна на шкафа, разочарована, че доктор Ърланд почти не реагира на саркастичната й забележка.
Вместо това той въздъхна сърдито.
— Не знам как да ви го кажа. Мислех, че ще имам повече време. — Той потърка ръце. Направи няколко крачки към вратата. Изправи рамене и погледна Синдер в лицето. — Били сте на единайсет, когато са ви направили операцията, нали така?
Не такъв въпрос беше очаквала.
— Да…
— И нищо не помните отпреди това?
— Нищо. Това какво общо има с…
— Ами осиновителите ви? Те не може да не са ви разказали малко за вашето детство. За миналото ви.
Дясната й длан започна да се поти.
— Вторият ми баща почина малко след злополуката, а Адри, ако изобщо знае нещо, не обича да говори за това. Осиновяването ми не е било нейна идея.
— Знаете ли нещо за биологичните си родители?
Синдер поклати глава.
— Само имената им, рождените им дати… информацията във файла.
— Файловете на чипа.
— А… — обзе я силен гняв. — Какво се опитвате да кажете?
Погледът на доктор Ърланд се смекчи, опита се да я успокои, но това още повече я уплаши.
— Госпожице Лин, от кръвните проби заключих, че вие всъщност сте лунитянка.
Думата я подмина като че й говореше на непознат език. Машината в главата й продължаваше да работи, но безрезултатно, сякаш изправена пред нерешимо уравнение.
— Лунитянка? — думата се изпари от езика й, все едно не съществуваше.
— Да.
— Лунитянка?
— Точно така.
Тя се отдръпна. Спря поглед върху стените, масата за прегледи, немия говорител.
— Аз не притежавам магия — тя скръсти ръце предизвикателно.
— Да, но не всички лунитяни са родени с тази дарба. Тях наричат щитове, което има малко пренебрежително значение на Луна, затова… е, биоелектрически изостанали не звучи много по-добре, нали? — той се засмя тромаво.