Синдер
- Автор: Мейер Марисса
- Серия: Лунни хроники #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0962-6
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Синдер». Краткое содержание книги:
Синдер е киборг с тайнствено минало. Когато доведената й сестра се разболява от смъртоносна болест, мащехата й обвинява нея. А нещата стават още по-сложни, защото красивия принц Каи, кани именно нея на императорския бал. Принудена да избира между дълга и свободата, лоялността и предателството, Синдер се оказва в епицентъра на интергалактическа битка, в която, за да защити хората, на които държи, ще трябва да се изправи очи в очи с миналото си.
— Бих излъгал — продължи докторът, — ако кажа, че не таях скрити надежди да открия навреме лекарство и да спася Негово Величество, макар да знаех от мига, в който беше поставена диагнозата, че това е почти невъзможно. Въпреки всичко ние трябва да продължим с работата си.
Тя кимна в знак на съгласие и си помисли за малката ръчица на Пеони, която стискаше нейната.
— Докторе, вие защо не казахте на принца за мен? Нима не искате той да научи, че сте открили някой с имунитет? Нима това не е важно?
Той стисна устни, но не вдигна поглед към нея.
— Може би трябва да му кажа. Но тогава негов дълг ще бъде да съобщи новината пред цялата страна, а аз мисля, че не сме готови да привлечем внимание към случая. Когато се сдобием с неопровержими доказателства, че вие сте… толкова ценна, колкото аз се надявам, тогава ще съобщим и на принца. И на света.
Тя взе един стилус за портскрийн, който лежеше безстопанствен на бюрото и започна да го изучава като някоя научна загадка. Завъртя го между пръстите си като хартиена въртележка и измърмори:
— Освен това не му казахте, че съм киборг.
Този път докторът я погледна, а мрежичките край очите му се нагънаха.
— А. Нима това най-много ви безпокои?
Преди тя да успее да потвърди или да отрече, доктор Ърланд махна с ръка, сякаш да прогони защитното й поведение.
— Вие какво мислите — трябва ли да му кажа, че сте киборг? Ако желаете, ще го сторя. Но ако трябва да съм честен, не мисля, че това изобщо му влиза в работата.
Стилусът падна в скута й.
— Не, не му влиза — аз просто…
Доктор Ърланд изпръхтя с открита насмешка.
Синдер се намуси ядно и се загледа през прозореца. Под утринното слънце градът светеше ослепително бял.
— И без това няма значение. Той все някога ще научи.
— Да, вероятно ще научи. Особено ако продължи да проявява интерес към вас. — Докторът бутна стола назад. — Така. Генетичната секвенция е готова. Хайде да се преместим в лабораторията.
Тя излезе след него в стерилния коридор. Лабораторията беше съвсем наблизо, но този път влязоха в стая 11D, която беше досущ като 4D: нетскрийн, вградени шкафове, една маса за преглед. Без огледало.
Без да чака да й кажат, Синдер седна на масата за прегледи.
— Днес ходих в изолатора… да видя сестра ми.
Докторът спря, ръката му стоеше върху копчето на нетскрийна.
— Било е рисковано. Нали разбирате, че веднъж влезли, хората не може просто така да си тръгват?
— Знам. Но трябваше да я видя. — Тя заклати крака и заудря с тях по крака на масата. — Един от мед-дроидите ми направи тест, преди да си тръгна и бях чиста.
Докторът човъркаше по управлението на нетскрийна.
— Да.
— Реших, че трябва да знаете, в случай че се окаже важно.
— Не е важно. — Той подаде език от единия край на устата си.
Миг след това екранът светна. Ръцете му се плъзнаха по него и отвориха досието на Синдер. Днес то беше по-сложно, пълно с информация, която дори тя самата не знаеше за себе си.
— И видях нещо — обади се тя.
Докторът измърмори нещо неясно, изцяло вглъбен в екрана.
— Един от мед-дроидите свали чипа на една от жертвите. След като беше умряла. Мед-дроидът обясни, че бил програмиран да взима чиповете. Имаше над десет.
Доктор Ърланд се обърна към нея, а на лицето му се четеше слаб интерес. Той сякаш се замисли над думите й, но след миг лицето му бавно се отпусна.
— Добре.
— Какво добре? Защо го правят?
Докторът се почеса по загрубялото лице, където беше набола тънка брада.
— Това е обичайна практика в провинциалните части на света, където летумозисът много по-отдавна отнема живота на хората, отколкото в градовете. Чиповете се изваждат от починалите и се продават. Незаконно, разбира се, но доколкото знам, продават се на доста добра цена.
— Защо някой би си купил чужд чип?
— Защото без чип е трудно да си изкарваш прехраната — разплащателни сметки, издръжки, разрешителни — за всички тях ти трябва самоличност. — Той скъси вежди. — Всъщност това повдига един интересен въпрос. През последните години летумозисът взе толкова много жертви, та човек би си помислил, че пазарът е наводнен с ненужни чипове. Любопитно е, че все още се търсят.
— Разбирам, но като си имаш чип… — тя млъкна, докато думите проникнаха в съзнанието й. Нима наистина беше толкова лесно да откраднеш нечия самоличност?