Потрес

20.

Гърне със злато

Същия следобед Спенсър напусна занемарения Мотел 6 в покрайнините на университетския кампус, където бе отседнала след проваленото парти предишната вечер, и тръгна към гарата. Дъждът беше спрял и тротоарите блестяха под лъчите на появилото се слънце, а въздухът ухаеше на свежи цветя.

Хората прибираха чадърите и сваляха качулките на дъждобраните си.

Двама играчи на фризби-голф излязоха от общежитията и подновиха играта си. Всеки друг ден Спенсър щеше да се възползва от възможността да седне на някоя от пейките и просто да се наслади на великолепието на университета в Принстън. Но днес просто се чувстваше изтощена.

Почти веднага, след като полицията бе отвела Харпър от купона, Спенсър й беше изпратила няколко есемеса с разточителни извинения, но Харпър не й отговори. Не получи отговор и от Куин или Джеси, или което и да е от другите момичета, с които се бе запознала преди ареста. Спенсър знаеше, че оставането в „Айви хаус“ — или в което и да е друго място в кампуса — не е добра идея, затова прегледа в Гугъл местните мотели и почти в полунощ се озова в стаята в Мотел 6. Искаше само малко да поспи и да забрави за случилото се, но остана будна почти цялата нощ заради силната техно музика, която се носеше от сексмагазина до мотела. Косата й беше мазна от хотелския шампоан, кожата я сърбеше от евтините памучни чаршафи, а главата й пулсираше от мислите за това колко лошо е прецакала шансовете си да бъде приета в „Айви“.

Беше готова да се прибере у дома.

Край нея минаха група възрастни, облечени с бизнес костюми, които изглеждаха важни и уважавани. Хана беше казала, че Гейл е била в университета. Очевидно я беше проследила предишната нощ и беше предупредила ченгетата за Харпър. Спенсър разбираше, че жената е бясна на Емили, заради това, че не й беше дала детето си, но кой ненормалник ще стига до такива крайности в отношенията си с наполовина по-малки от него хлапачки?

Погледът й попадна на някаква блондинка и Спенсър изведнъж се спря. На една от пейките, с книга на Д. Х. Лорънс в ръка и голяма чаша кафе до себе си, седеше Харпър.

— О! — изтърси Спенсър. — З-здрасти!

Харпър я погледна и се намръщи. После продължи да чете, без да обели нито дума.

— Опитвах се да се свържа с теб. — Спенсър се приближи до пейката и пусна чантата си за земята. — Добре ли си?

Харпър прелисти книгата.

— Ако си искала да ме вкараш в неприятности, нямаш късмет. Ченгетата не намериха никаква трева у мен. Пуснаха ме само с предупреждение.