Потрес
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #11
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-619-165-007-1
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Потрес». Краткое содержание книги:
Емили възстановява връзката със старата си тръпка, появява се и бебе! Но накъде е тръгнала тя — към истинската любов, или към поредното сърдечно разочарование?
Спенсър научава за възхода и падението на живота в кампуса на път към жадувания Принстън.
Ариа вижда в съвсем нова светлина бащата на Ноъл и това може да вбие клин в отношенията й с Ноъл.
И, за добро или лошо, Хана се свързва със своето вътрешно А.
Тайна след тайна, лъжа след лъжа, момичетата се оплитат в опасната мрежа на А.
А. знае всичко — от най-малките им прегрешения до ужасния инцидент в Ямайка. Скоро А. ще има достатъчно амуниции, за да натисне спусъка и да приключи с малките сладки лъжкини веднъж завинаги…
— Това не доказва, че Гейл е А. — възрази Емили. — Но най-важното е, че при всички случаи тя се опитва да намери бебето. Как да разберем къде са се преместили семейство Бейкър? Трябва да ги предупредим.
— Посредничката нямаше информация къде се намират — додаде Ариа с унил глас. — Може да са навсякъде.
— Всъщност може би ще успея да ги открия. — Хана прехвърли телефона на другото си ухо. — Баща ми разполага с информация за регистрираните гласоподаватели в цяла Пенсилвания. Ако са останали в щата, сигурно ще успея да намеря новия им адрес.
— Наистина ли? — Гласът на Емили прозвуча обнадеждено. — Кога ще можеш да го направиш?
— Ще погледна, щом се прибера — обеща Хана. — Но може да отнеме няколко дни.
— Според мен Гейл е А. — рече Ариа. — Но как да го докажем?
Линията притихна за няколко секунди.
— Ами А. преследва всички ни, нали? — обади се Спенсър след миг. — Може някой да успее да я хване в крачка.
— Или някой да се опита да й открадне телефона — вмъкна Хана.
— Страхотна идея, но трябва да знаем програмата й и да се появяваме там, където е и тя. — Ариа звучеше обезкуражено.
— Знам едно място, където със сигурност ще бъде. — Хана прокара език по зъбите си. — На предизборното парти на баща ми утре. Може да успеем да отмъкнем телефона й и да прегледаме есемесите. Вие ще дойдете, нали?
Емили изстена.
— Никога повече не искам да я виждам.
— Ще те пазим — увери я Хана. — Но ако Гейл поиска да говори с теб, можем да отмъкнем телефона й, докато е заета. После ще докажем, че е А.
— Но тя може да не е А. — простена Емили.
— Погледни на нещата от тази страна — рече предпазливо Ариа. — Дори да не е А., може би в телефона й ще намерим нещо за бебето. Може би А. й дава насоки. Нали искаш да разбереш какво е намислила?
Емили се съгласи и момичетата обещаха да внимават дали някой ги следи и да се обадят веднага, щом получат ново съобщение от А. След като затвори, Хана разгърна листата на храста и погледна към „Викториас сикрет“. Майк и Колийн вече не бяха там. По дяволите.
В този миг тя ги зърна да вървят, хванати за ръце, към изхода.
Хана оправи клоните на храста — получавайки страни погледи от преминаващите — и ги последва навън към паркинга. Те се спряха до колата на Колийн и се заговориха. Хана приклекна до близкото БМВ Бийтъл и се заслуша.
— Сигурна ли си, че не мога да дойда с теб? — попита Майк.
— По-добре е да отида сама — отвърна Колийн, сложила ръка на дръжката на шофьорската врата.
— Стига де. — Майк отметна бретона на Колийн от очите й. — Обзалагам се, че ще е много яко.
Колийн го целуна по носа.
— Обещавам да ти разкажа всичко след това.
Тя седна в колата и запали двигателя. Майк не спря да й маха, докато не се скри зад завоя. Хана се затича към колата си, която бе паркирана малко по-далеч от тях. Трябваше веднага да тръгне, ако искаше да разкрие тайните срещи на Колийн.
Настигна я на изхода от паркинга към Магистрала 30, след което последва колата й по поредица задни улички. Лъскавите магазини бяха заменени от викторианските къщи и тухлените университетски сгради на Холис. Една от улиците беше блокирана; беше станала катастрофа между джип и стар кадилак. Хана извърна поглед, връхлетяна от спомените за нейната катастрофа предишното лято. Макар да не беше успяла да види светлините на линейката.
Колийн зави по една странична уличка и направи професионално успоредно паркиране до тротоара. Хана сви в близката алея, паркира накриво и се шмугна в храстите тъкмо навреме, за да види как Колийн изкачва стъпалата към старата, голяма къща на ъгъла. Тя натисна звънеца и отстъпи назад, оправяйки косата си.
Вратата се отвори и на прага застана мъж с прошарена коса и бръчици край очите.
— Радвам се да те видя — каза той, дарявайки Колийн с въздушна целувка.
— Благодаря, че се съгласи да ме приемеш — отвърна Колийн.
— За тебе, всичко, скъпа. — Мъжът взе лицето й в шепите си. — Имаш толкова съвършена костна структура. Направо ти е вродено.
Колийн се изкиска срамежливо.
— Радвам се, че мислиш така.
Какво й е вродено? Хана отмести едно клонче.
Да не би Колийн да мамеше Майк с този дядка?
След това вратата се затръшна. Хана притича до портата и погледна към табелката до звънеца. На нея пишеше ДЖЕФРИ ЛЕБРЕК, ФОТОГРАФ.