Укротителят на лъвове

Ама че глупаци бяха някои хора, помисли си той. Как можеше просто да захвърлиш едно дете и да се посветиш изцяло на следващата партида? Той погледна Катарина, докато тя сервираше чашите за кафе. Жената излъчваше приятно спокойствие и по негова преценка беше около трийсет и пет годишна. Спомняше си от жалбата, че е начална учителка, и сега, като я гледаше, имаше усещането, че е талантлива и харесвана от учениците.

– Не вярвах, че ще реагирате – каза тя и седна, след като сипа кафе и остави на масата кутия с бисквити. – Но това не е оплакване. Когато Виктория изчезна, разбрах, че трябва да се съсредоточите върху това.

Тя вдигна подканващо кутията и Йоста си взе три бисквити. Овесени. След двойните бисквити с пълнеж „Балерина“, тези му бяха любимите.

– Да, разбира се, този случай отнема по-голямата част от времето ни. Но въпреки това трябваше да се заема с жалбата ти по-рано, така че моля за извинение, че се наложи да чакаш.

– Сега си тук – каза тя и също си взе бисквита.

Йоста ѝ се усмихна с благодарност.

– Можеш ли да ми разкажеш какво си спомняш за случилото се и защо реши да го съобщиш в полицията?

– Да... – каза тя, като провлачи думата и сбърчи чело. – Първото, което забелязах, бяха няколко следи от обувки в градината. Моравата ми се превръща в кална локва, когато навън е мокро, а в началото на есента валя страшно много. Няколко сутрини виждах отпечатъци в калта. Бяха големи, затова предположих, че са оставени от мъж.

– А после си видяла отвън да стои човек?

Катарина отново свъси вежди.

– Да, мисля, че се случи две седмици, след като забелязах следите за пръв път. Известно време си мислех, че може да е бил Матиас, таткото на Адам, но не ми се струваше особено вероятно. Защо му е да се промъква около къщата, след като почти не иска да ни вижда? Освен това човекът пушеше, а Матиас не е пушач. Не знам дали го споменах, но намерих и фасове по земята.

– Случайно да си запазила някои от тях? – попита Йоста, макар да осъзнаваше, че шансът е минимален.

Катарина направи гримаса.

– Мисля, че успях да почистя почти всички. Не исках Адам да се добере до тях. Естествено, може да съм пропуснала някой, но...

Тя посочи навън към градината и Йоста разбра какво имаше предвид. Снегът покриваше поляната като дебело одеяло. Той въздъхна леко.

– Успя ли да видиш как изглежда човекът отвън?

– За жалост, не. Всъщност видях най-вече пламъка на цигарата. Вече си бяхме легнали, но Адам се събуди и беше жаден, така че слязох в кухнята на тъмно, за да му налея чаша вода. Тогава видях пламъчето в градината. Някой стоеше там и пушеше, но видях единствено силует.

– Но все пак смяташ, че е бил мъж?

– Да, ако е бил същият човек, който е оставил отпечатъците. И като се замисля, изглеждаше доста висок.

– Ти направи ли нещо? Показа ли по някакъв начин, че си го видяла?