Укротителят на лъвове

Ставаше дума предимно за дреболии: кражби на колела, кражби от магазини и оплаквания от съседски кавги, пълни с празни приказки и измислени обвинения. Но някои жалби все пак се бяха застояли от доста време и той малко се срамуваше от това.

Взе тази, която лежеше на дъното на купчината, тоест беше най-стара. Предполагаем обир. Ако изобщо ставаше дума за обир. Жена на име Катарина Матсон открила мистериозни отпечатъци от стъпки в градината си, зачете се Йоста, а една вечер видяла някой да стои отвън и да се взира в мрака. Аника беше приела жалбата и той знаеше, че жената повече не се е обаждала, така че вероятно всичко беше отшумяло. Но все пак трябваше да проверят, така че Йоста реши да ѝ се обади малко по-късно.

Канеше се да остави листа на масата, но се спря. Погледна адреса на жалбата и мислите му започнаха да препускат. Естествено, можеше да е чисто съвпадение, но можеше и да не е. Замисли се за минута, препрочитайки текста. После взе решение.

Малко по-късно седеше в колата и караше към Фелбака. Адресът, където отиваше, се намираше в жилищен квартал, който по някаква неизвестна нему причина се наричаше Сумпан19. Зави по спокойната улица с малки парцели и къщи, строени на гъсто. Беше рискувал, надявайки се, че жената ще си е у дома. Щом намери къщата, Йоста видя, че прозорците светят. Изпълнен с напрегнато очакване, той отиде до вратата и натисна звънеца. Ако беше прав, можеше да се окаже, че е открил нещо решаващо. Хвърли поглед към къщата вляво. Не се мяркаше никой от семейството. С малко късмет нямаше да погледнат насам точно сега.

Чу приближаващи се стъпки, вратата се отвори и една жена го погледна изненадано. Йоста бързо се представи и обясни защо идва.

– Аха, звънях толкова отдавна, че почти бях забравила. Влез – каза тя и му направи път.

Две деца на по около пет години се подадоха от една стая на първия етаж и Катарина кимна към тях.

– Синът ми Адам и неговият приятел Юлиус.

Момчетата грейнаха, щом видяха униформения мъж, застанал в антрето. Йоста им махна неловко, а те се втурнаха към него и започнаха да го оглеждат от глава до пети.

– Ти истински полицай ли си? Имаш ли пистолет? Стрелял ли си по някого? Носиш ли белезници? Имаш ли радиостанция, за да говориш с другите полицаи?

Йоста се засмя и вдигна отбранително ръце.

– Успокойте топката, момчета! Да, истински полицай съм. Да, имам пистолет, но не го нося в момента и никога не съм стрелял по някого с него. Какво още ме питахте? Да, имам радиостанция, за да мога да повикам подкрепления, ако станете прекалено палави. А белезниците са ето тук. После мога да ви ги покажа, ако искате. Само първо да поговоря на спокойствие с майката на Адам.