Сълзите на дракона

После се наведе, за да разгледа по-внимателно отломките от чудовището.

— Закъсняхте с няколко дни. Вече бяхме започнали да се тревожим. Какво ви забави толкова?

— Ами нали знаеш — обичайните неща. Ураганна буря, зла вещица, огромен дракон. Нищо сериозно — усмихна му се ведро момичето и отметна назад дългите си пламтящи коси. Те меко се разляха по раменете й като кротък водопад.

— Ха, като стана дума за вещици, твоята посестрима намери ли те? Висока, с дълга руса коса, изумително красива? Срещнахме я малко след като двамата с Риналу заминахте да скриете яйцето. Когато разбра за теб и дракона, тя прояви голям интерес и поиска да се срещне с вас. А щом й казахме, че очакваме скоро да се върнете, веднага тръгна да ви търси.

Щастливата само допреди миг Алгира пребледня, а тънките й пръсти болезнено се впиха в ръката на Салдемир.

— Вилтаяна! Ето как ни е открила!

Цялата настръхнала, тя настойчиво потърси погледа му.

— Какво точно й казахте?

— Мислех, че ще се зарадваш да срещнеш друга като теб. Нещо лошо ли сме направили? — очите му виновно отбягваха нейните.

Алгира вдигна ръце в едва овладян гняв, а въздухът около нея се завихри и я обгърна като жив щит.

— И как така решихте да й се доверите?

Почувствал се изведнъж някак по-малък, Салдемир се чудеше къде да се скрие от пламтящата й ярост.

— Ами тя ни донесе полезна информация за плановете на Съветника. Доказа се като наш верен съюзник.

— Тя е толкова красива, колкото и умна. Лесно ви е завъртяла главите с чара си и сте повярвали на всяка нейна дума. Сигурно дори не й се е наложило да използва магия, за да ви омае. Но не ви ли хрумна, че тя може да работи за Хаймдес? Че вероятно иска да разкрие вашите планове и да му ги съобщи? Не се ли запитахте откъде една вещица има кон? На колко жени въобще е позволено това?

— Познавам една, която язди дракон… — неуверено опита да се защити войнът, но бързо млъкна.

Сянка на подозрение пропълзя по лицето на Алгира и се настани точно между гневно сключените й вежди.

— Дракон… Ама разбира се! Споменахте ли как Риналу ме нападна, когато го бяха отровили?

— Ами… мисля, че да! — смутено призна Салдемир.

Последвалата реакцията определено го завари неподготвен. Момичето с радостен вик се хвърли към него и го прегърна.

— Разбираш ли какво означава това? Аз си мислех, че съм безпомощна пред нея. Че не мога да скрия мислите си. Но тя всъщност не е могла да ги прочете. Всичко, което е знаела за мен, го е научила от вас. И после умело го е използвала, за да ме заблуди. Не съумях да проникна в ума й, но поне съм успяла да защитя своя. Затворила съм съзнанието си пред толкова могъща вещица!