Полет 6
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-769-038-8
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Полет 6». Краткое содержание книги:
Но разгневените пътници не знаят, че ги грози смъртна опасност. Загубата на радиовръзка, както и редица сигнали от тайните служби водят централите на НАТО и ЦРУ до заключението, че самолетът е отвлечен от терористи, които се готвят да нанесат удар по европейска столица. След атаките срещу Световния търговски център светът е нащрек. Президентът на САЩ е готов да нареди свалянето на пътническия самолет, изтребителите са във въздуха… Животът на 350 души виси на косъм.
Изумително напрежение, запомнящи се характери, поглед отвътре към света на разузнаването…
— Не.
— Сигурно защото току-що го измислих. Не, сериозно, какво става, когато разузнавателните агенции попаднат на два подобни проблема, които някак си не се връзват помежду си? Целият им инстинкт за конспирации се включва на максимум, аналитичната им машина заработва на високи обороти и те започват да търсят как да отговорят положително на въпроса: „Дали пък точно това не искат да си помислим?“. Особено когато сме във война.
— А „те“ в случая са неназована, неидентифицирана…
— Точно така. Мрачна сила от враждебни конспиратори, които винаги са на една крачка пред нас.
— Ти вярваш ли?
— Разбира се, че не. По-голямата част от кариерата ми премина в упражнението да се връщам от разни екзотични места, да влизам с танцова стъпка в Пентагона или в Лангли и да докладвам, че мрачната, основополагаща, революционна среща на високо равнище на колумбийски наркобосове, предизвикала ураган от свръхсекретни предупреждения и зловещи сценарии, всъщност се е оказала градинско барбекю парти, което някой от членовете на картела е организирал за стар приятел от Лима. Нали се сещаш, ония от Лангли търчат до Белия дом, за да получат разрешение за военен удар, а колумбийците просто се наливат с текила до басейна.
— С това ли се занимаваше?
— Е, пийнах малко текила, но не съм прекалявал. Всъщност играех ролята на тъпия американец с прекалено много свободно време, който изучава местните хора и екзотичните им шарени костюми. Ще се изумиш какви работи ще чуеш, ако си направиш труда да слушаш. Стига да пиеш бира, да се хилиш и да се оригваш, когато трябва.
— И така, като използваме твоя принцип за съхранение на параноята, тук всъщност има връзка, така ли?
Джон Блейлок присви очи към него.
— Питаш се дали има връзка между напълно похвалната тенденция на ядосаните пътници да изпитват желание да сритат авиокомпаниите по задните части, защото продължават да предлагат ужасяващи услуги, и нашите кръвни врагове, любителите на терора, които искат да създадат един огромен недвижим имот от Ла Джола до Кенебънкпорт, светещ в тъмното без нужда от електричество?
— Моля?
— Да изчезнат в ядрен облак. Съединените щати.
— О. Да, нещо подобно.
— Не. Няма планирана връзка.
— Което оставя отворена възможността за…
Блейлок драматично присви очи и се хвана за главата.
— Чакай да видя сега. Дали пък не може да е непланирана връзка?
— Добре де, отговорът е очевиден. — Дейвид вдигна ръка. — Виж, какво все пак би могъл да откриеш в тази мъглява картина?
— Отвличане на вниманието. Да кажем, че ти си новият шеф на терористите и си убеден, че твоя любим бог Велзевул иска смъртта на двеста и осемдесет милиона американци. Имаш голям проблем, защото информация за всяка твоя операция вероятно ще изтече по хиляда различни канала и армийката ти от наемни плъхове ще бъде заловена или избита. Всъщност американците здравата те нервират, защото толкова са се ядосали, че предшественикът ти е пробивал големи дупки във военните им кораби и е подкрепял групи, които използват граждански самолети, за да унищожават американски сгради и гражданите в тях, че са си направили труда да ти обявят война и сега, изглежда, знаят с подробности какво и къде планираш. Докато те гледат толкова внимателно и гонят плъховете ти навсякъде из земното кълбо, на практика не можеш да мръднеш. И какво правиш тогава?
— Нямам представа.
— Планираш удар срещу слабо защитена цел, после си сядаш на четирите букви, не правиш нищо и чакаш Аллах — според твоите представи — да ти даде удобен случай, така че вниманието на всички да е отклонено достатъчно дълго от теб, за да се промъкнеш през мрежата им за сигурност.
— Не схващам.
— Чакаш да се случи нещо достатъчно важно, за да отклони вниманието им от твоята подготовка за атака. Докато все още са в истерия заради случка Б, за която изобщо не си отговорен, но те не знаят това, ти стартираш план А.
— И някой инцидент с ядосани пътници на граждански самолет би могъл да стане случка Б. Но как? Повечето такива инциденти просто изнервят екипажа и довеждат до извънредно кацане и арести.
— Изследваш молекулната структура на кората на едно дърво и забравяш гората.
— Е, кое е гората в случая?
— Искаш ли закуска? Яйца, пържено прасе, такива работи?
— А, разбира се.