Полет 6
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-769-038-8
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Полет 6». Краткое содержание книги:
Но разгневените пътници не знаят, че ги грози смъртна опасност. Загубата на радиовръзка, както и редица сигнали от тайните служби водят централите на НАТО и ЦРУ до заключението, че самолетът е отвлечен от терористи, които се готвят да нанесат удар по европейска столица. След атаките срещу Световния търговски център светът е нащрек. Президентът на САЩ е готов да нареди свалянето на пътническия самолет, изтребителите са във въздуха… Животът на 350 души виси на косъм.
Изумително напрежение, запомнящи се характери, поглед отвътре към света на разузнаването…
Дейвид пристъпи на палубата от тиково дърво и вдигна ръка, за да почука на вратата, но се изненада, защото тя внезапно се отвори. В пролуката се появи мъжко лице, което мълчаливо и подозрително се взря в посетителя.
— Здравейте — каза Дейвид.
Вратата се затръшна без отговор. Той отново вдигна ръка, за да почука, но тя се отвори широко и пред него се появи мъж с униформената шапка на полковник от ВВС, инкрустирана със светкавица — но облечен само с боксерки с Мики Маус.
— Полковник Блейлок? — попита Дейвид.
Високият над два метра Блейлок пресилено отдаде чест, преди да протегне ръка.
— Добре дошъл на борда, полковник Бърд. Оценявам хора, които идват точно навреме.
Блейлок се обърна и даде знак на Дейвид да го последва към кухнята. Дейвид пристъпи по пода, покрит с дъбови дъски, и затвори вратата зад гърба си. Джон Блейлок все още имаше гъста тъмна коса, почернели от слънцето лице и тяло и умерено шкембенце. Лицето му се отпусна в усмивка.
— Кафе? — попита Блейлок.
— Да. Само сметана, без захар.
— Разбрано. Дръпни си един стол ей там.
Дейвид се подчини, като наблюдаваше как Блейлок изпълнява сутрешния си ритуал по изваждането и смилането на кафе от кутия на „Старбъкс“, преди да зареди професионалната машина за еспресо, облицована с месинг и прекалено голяма за яхтата му.
Джон Блейлок свали шапката си и я плъзна по плота с една ръка. С другата се почеса по косматите гърди. Машината за еспресо очевидно беше център на вниманието в кухнята. Домакинът кимна към нея.
— Най-голямата ми страст — обясни той. — Не, чакай! Най-голямата ми страст след съществата от противоположния пол.
— Всички същества от противоположния пол ли? — ухили се Дейвид в отговор. — Или само тези от човешката раса?
Веждите на Джон Блейлок се повдигнаха неестествено високо.
— Ей, впечатлен съм! Пикльо от Пентагона с истинско чувство за хумор!
— Да се отбележи, че не съм пикльо от Пентагона — отвърна Дейвид.
— Да се отбележи — повтори Блейлок, — че се въздържам от отношения с женските представители на други раси освен човешката.
— Хубаво, защото според мен има точка в устава на ВВС, която го забранява.
— Аз не съм много по уставите — каза Блейлок, като присвиваше очи срещу циферблатите на машината за еспресо. — Аз съм запасняк. Запасняците по определение са подозрителни към уставите, обитателите на Пентагона или полковниците, които обикалят по доковете и търсят сведения.
— Сведения ли търся? — попита Дейвид.
Блейлок се ухили.
— Добре де, кафе и сведения. И като стана дума, какво точно мога да направя за теб?
— Ами като начало това е официално посещение.
— Предположих — отвърна Блейлок, като се помъчи да си придаде сериозно изражение и посочи шапката. — Затова бях с униформа тази сутрин.
— Аха. Само дето съм почти сигурен, че боксерките с Мики Маус не са по устава.
— Глупости! Колко пъти в кариерата си, полковник Бърд, си си казвал, че работиш за герой от анимационно филмче?
Дейвид се засмя.
— Добре. Схващам идеята.
— Но ти се канеше да ми обясниш защо си дошъл.
Докато Блейлок наливаше кафето, Дейвид му разказа за специалната комисия, която беше оглавявал, и страховете на разузнавателните агенции от евентуално манипулиране на ядосаните пътници с терористична цел. Докато свърши, домакинът му беше поставил пред него гигантска чаша невероятно добро кафе, беше облякъл хавайска риза и се беше настанил на столчето от другата страна на плота.
— Това ли е? — попита накрая.
— Общо взето — каза Дейвид. — Има ли вълшебен отговор?
Блейлок изсумтя.
— Аз дори не виждам вълшебния въпрос.
— Лично аз — подсказа Дейвид — не разбирам как заплахата от въздушен троянски кон изобщо се връзва с напрежението сред пътниците.
— Не се връзва — каза Блейлок. — Ето защо се притесняват.
— Как така? — попита Дейвид.
Джон Блейлок остави чашата си и театрално махна към тавана.
— Това е принципът за запазване на параноята. Предполагам, че не си чувал за него.