Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Беше добър радист, добре обучен и бързо откри неизправността. Един поглед през процепа на вратата към покрива потвърди, че кабелът е прекъснат. „Кучият му син! — помисли той. — Как, по дяволите, не забелязах, когато бях навън?“
Изключи внимателно и изпълзя отново навън, а когато стигна основата на мачтата и видя, че кабелът е срязан, но ръждата по края е била скоро почистена, го обзе гняв. След това вълнение. „Тия копелета — изруга той. — Тия лицемерни копелета Макайвър и Локхарт. Сигурно са слушали и предавали, когато дойдох. Какво са намислили, по дяволите?“
Бързо възстанови връзката. Включи ВЧ и ушите му моментално се изпълниха с фарси на честотата на компанията: щабът в Техеран говореше с Бандар-е Делам, после повика Ал Шаргаз и Ленгех и него в Ковис, ставаше дума за четири хеликоптера, които отивали не там, където трябва. „Иран-Тода“? Не беше от техните бази.
— Ковис, тук Бандар-е Делам, чувате ли ме? Позна гласа на Джахан от Бандар-е Делам. Пръстът му посегна автоматично към превключвателя, после спря. Засега нямаше нужда да отговаря. Честотата на компанията се изпълни с гласове: Нумир и Джахан от Бандар-е Делам и Гелани в Техеран, а Сиамаки крещеше и беснееше.
— Кучият му син — промърмори Вазари след няколко минути. Всичко си дойде на мястото.
В хеликоптерите близо до Сири: 10,05 сутринта.
Остров Сири беше на миля пред тях, но Скрагър и неговият екип трябваше да подминат още три сонди, преди да завият на югоизток към линията на международната граница. „Като минно поле“ — помисли Скрагър. Дотук беше безопасно, без повече изненади. Всички стрелки бяха в зелените сектори, двигателите пееха сладко. Механикът му Бенсън седеше до него и се взираше във вълните, които летяха непосредствено под тях. В слушалките се чуваше пращенето на статично електричество. От време на време минаващите отгоре самолети от международните полети съобщаваха координатите си на радара в Киш, който бе контролният пункт в района, и получаваха веднага отговор.
— Киш ще ни забележи, Скраг — обади се по интеркома Бенсън.
— Ние сме под радара им. Не се притеснявай.
— Притеснявам се. А ти?
Скрагър кимна. Киш беше пред тях, на около петнадесетина мили вдясно. Воси и Вили бяха от двете му страни и той вдигна палец — отвърнаха му, Воси с ентусиазъм.
— Още двадесет минути и минаваме границата — рече Скрагър. — Щом я пресечем, се вдигаме на двеста.
— Добре. Времето се оправя, Скраг — каза Бенсън. Облачната покривка над тях бе чувствително изтъняла, но видимостта беше почти същата. Все пак и двамата видяха навреме насочващия се в открито море тежко натоварен танкер. Скрагър и Вили направиха широк завой зад кърмата, но Воси демонстративно се издигна над танкера, а после увисна до него.
Изведнъж в слушалките се чу:
— Говори Киш. Контрол. Нисколетящият хеликоптер по курс 225, съобщете височината и целта на полета си.
Скрагър поклати машината встрани, за да привлече вниманието на Вили и Воси, след това посочи на югозапад и им махна натам — това беше заповед да останат ниско и да се отделят от него. Видя нежеланието им, но посочи пак рязко с пръст на югозапад, махна за сбогом и се издигна, оставяйки ги на повърхността на морето.
— А сега, Бенсън, дръж се здраво за топките — рече той и започна да предава. Движеше микрофона напред-назад, симулирайки лош сигнал: — Киш, тук хеликоптер HVX от Ленгех, насочвам се към Сири Девет с резервни части, курс 225. Стори ми се, че видях една преобърната арабска гемия, но беше грешка. — Сири Девет беше най-далечната сонда, която обикновено обслужваха, непосредствено преди границата между Иран и Емирствата, все още бе в строеж и не бе оборудвана със СВЧ като останалите. — Връщам се на двеста метра.
— Хеликоптер HVX, чувам ви на пет и две, предаването ви е с прекъсвания. Поддържайте курса и съобщете, когато се издигнете на двеста метра. Потвърдете, че в Ленгех сте информирани за новите задължителни разпоредби за искане разрешение за „пуск двигатели“: — Гласът на оператора с американски акцент се чуваше на пет и пет, ясен и отчетлив.