Гай-джин
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Библиотека 48
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Гай-джин». Краткое содержание книги:
Тауъри подаде глава.
— Слушам, сър!
— Постави пост пред моргата, никой да не влиза без мое разрешение. Никой да не пипа ковчезите.
Хоуг излезе, като се проклинаше, задето е раздрънкал решението на Сър Уилям, проклетисваше Палидар, любопитния сержант, но най-вече себе си. „Мамицата му — помисли си той. — Оплесках работата.“ В клиниката намери сиропа за кашлица, изкуши се да добави малко рициново, но се отказа.
— Ето, Сетри, това ще оправи нещата.
Палидар отпи и се задави.
— Ама че гадост. Да не си пикал в него от едната проклетия.
— Дощя ми се — усмихна се Хоуг. — Извини ме, че съм такъв кръгъл глупак. Все още можеш да си затвориш очите, знаеш, нали? Нелсън е постъпил така.
— Да, но той е бил от флота, а на нас не са ни безразлични хапливите забележки.
— Сетри. Моля те!
Палидар замислено преглътна лекарството.
— Длъжен си да спазиш заповедта на Сър Уилям. В крайна сметка нямаше как да не те хванат — вчера бе тринайсети.
— Проклет да съм, не забелязах. — Вниманието на Хоуг се насочи към загриженото изражение върху хубавото му лице. — Какво става?
— С мен нищо, освен тази противна настинка и кашлицата. Но в Колонията стават много неща.
— Сега пък какво?
— През последните дни се забелязва голямо вражеско раздвижване около нас, патрули от самураи, повече тайни — за всеки случай патрулираме границите на Токайдо и на Колонията и ето какво научихме. Строени са в редици по десетима, не ни закачаха, само ломотеха непонятно, както винаги. Преброих почти четиристотин въоръжени негодници.
— Тайро Анджо май се опитва да ни тормози, да ни сплаши.
— Навярно. — Палидар се изкашля и отпи още една глътка от лекарството. — Това нещо е ужасно. Вече се чувствам по-зле. Пфу! Препоръката ми е да изтеглим целия персонал оттук за известно време. Хоуг подсвирна.
— Не ни се ще да затваряме клиниката.
— А на мен не ми се ще да те видя убит и непогребан. Тези кучета обичат внезапните нападения. Както при горкичкия Малкълм. Някой ще плати за него.
Хоуг кимна.
— Съгласен съм. — Той безцелно гледаше към Йокохама, околността бе равна и скучна през зимата — мразеше студа, винаги го бе мразил и щеше да го мрази. Погледът му се спря на „Буйният облак“, на пощенския параход, търговските кораби, военните кораби, малките корабчета с въглища, готвещи се за приближаващата буря или да отплават. Военните кораби изпускаха дим от комините си — заповед за флота, широко огласена, та Бакуфу и техните съгледвачи да усещат, че цялата флота може да се вдигне на военна нога за един час.
„Глупаво е цялото това избиване, но пък какво можем да направим? Тези, които са отговорни, трябва да платят.“ После Хоуг видя пушека от парния катер на Струан, който пухтеше насам, подскачайки през вълните, пръските от кърмата мокреха стъклото на мостика и главната каюта. Тревогата му достигна връхната си точка.
— Сетри, не мислиш ли… — Той не доизрече новата си пламенна молба, внезапно осъзнал, че дори тази вечер да не излязат за истинското погребение, с малко късмет той би могъл да осъществи първата част от плана и да качи чуждия ковчег на „Буйният облак“.
„Единствен аз зная кой в кой ковчег лежи, освен може би сержантът, а подозирам, че той няма да забележи разликата. Стига само да не отворят ковчега.“
— Не мислиш ли, че животът в Йокохама е по-странен, отколкото в другите градове — живеем върху буре с барут?
— Навсякъде е същото. Съвсем същото — отвърна замислено Палидар, докато го наблюдаваше.
Йокохама
Джейми, Анжелик и Скай се бяха скупчили около еркерния прозорец в кабинета на тай-пана. Дъждът се плискаше по стъклото. Беше почти пладне.
— Довечера ще е доста опасно.
— Буря ли ще се разрази, Джейми?
— Да, Анжелик. Достатъчно, за да ни спре.
— Дали „Облака“ ще отплава довечера, както е планирано?
— Да, никаква буря няма да го спре. Катерът отиде до Канагава да прибере другия ковчег. Все още ли искаш да го качат на него, а не на пощенския кораб?
— Това е заповед на сър Уилям, а не моя — отвърна Анжелик твърдо. — Той иска да изпрати съпруга ми въпреки неговата и моята воля, той казва, че трябва да тръгне колкото е възможно по-бързо и затова ще е с клипера. Един ковчег ще отплава, както той желае. Джейми, нашата уловка… смятам, че нашата хитрина е справедлива. Колкото до бурята, няма да е силна. Ако не можем да погребем съпруга ми довечера, ще го направим утре. Или вдругиден.