Илиада [bg]

Ако си някой безсмъртен, дошъл от небето високо, никога аз не бих влязъл във бой с боговете небесни. Дълъг не беше животът на царя Ликурга Дриантов, [130] който безумно се впусна във спор с боговете небесни. Някога той бе разгонил кърмачките на Диониса в Ниса свещена. Те всички захвърлиха своите тирси60 върху земята, преследвани с бич от Ликурга убиец. Бог Дионис се изплаши и в морските бездни се гмурна, [135] гдето го скри разтреперан Тетида във своите скути: толкова страх го обхвана от силния вик на героя. Всичко това разгневи боговете, живеещи леко. Сам всемогъщият Зевс ослепи без пощада Ликурга, който наскоро умря, ненавиждан от всички безсмъртни. [140] Аз не желая да влизам във спор с боговете блажени. Щом си ти някой от смъртните, хранен с плода на земята, близо ела да намериш без бавене своята гибел.“ Светлият син на Хиполох отвърна на цар Диомеда: „сине юначен Тидеев, защо за рода ми разпитваш? [145] Смъртните хора приличат съвсем на листата в гората: вятърът сваля едни на земята, а други напролет свежи покарват, когато гората отново напъпва. Хората също: едни тук се раждат, а други умират. Искаш ли нашия род ти добре да познаеш, изслушай [150] всичко, което мнозина от хората знаят отдавна: има в прочута с коне Арголида град с име Ефира, гдето живя и Сизиф, най-лукав между всичките хора, син на Еола, а сам бе баща на известния Главка; тоя пък Главк бе родител на Белерофонт непорочен, [155] щедро дарен от безсмъртните с хубост и сила мечтана; Прет бе замислил за него в душата си дело коварно: той го изгони от своята област, че беше по-властен. Зевс подчинил бе под скиптъра Претов и Белерофонта. Ала Антея, жената на Прета, копнееше лудо [160] в тайна любов да се свърже със Белерофонта юначен, но не успя да предума младежа разумен и скромен. Наклевети го тогава пред Прета, съпруга си царствен: «Белерофонта убий или сам да загинеш ти, Прете, тъй като силом поиска в любов да се свърже той с мене.» [165] Каза това. И нечувана ярост обхвана цар Прета. Все пак той имаше страх и не смееше да го погуби, но го изпрати във Ликия, даде му гибелни61 знаци. Прет вписа в табличка сгъната ред смъртоносни заръки: щом я покаже на тъста му, сам да погине от него [170] Белерофонт. Той потегли за Ликия с божия помощ. Благополучно пристигна до Ксант бързотечен ликийски. Царят на плодната Ликия твърде любезно го срещна: девет го дена гощава със девет заклани говеда. Ала когато изгря и десета Зора розопръста, [175] царят попита младежа и знака поиска да види, който му носи от Прета, от зетя далечен и верен. Щом като царят получи прокобните знаци на зет си, Белерофонта изпрати да смаже химерата грозна, от боговете родена, а не от преходните хора: [180] с лъвска глава, със опашка на дракон, с туловище козе, яростно бълваща струя голяма от огън разпален. Белерофонт я срази, упован на поличба небесна.62 После в сражение влезе с прочутото племе солими: смяташе тази си битка най-тежка от битките с хора. [185] В третия подвиг изби амазонките мъжеподобни. Друго коварство понесе, когато се връщаше в къщи: царят избра от обширната Ликия храбри младежи и ги постави в засада, но никой дома се не върна — Белерофонт благороден безмилостно всички погуби. [190] Вече узнал, че е храбър потомък от род на безсмъртни, царят го там задържа, задоми го за своята щерка, даде му той половина от царската почит и слава, а и ликийци го щедро дариха с земя плодородна, чудна земя за градини и ниви, които да сее. [195] Рожби три беше родила жената на Белерофонта: първо Исандър, Хиполох, след туй Лаодамия щерка. Зевс промислител преспа с Лаодамия, дивна девица. Тя му роди меднобронния син Сарпедон богоравен. Щом боговете безсмъртни намразиха Белерофонта, [200] той се заскита самотен и блед по полето Алейско, глождейки свойта душа, надалеч от следите на хора. Син му Исандър погина от Арес, на бой ненаситен, в дните, когато воюва с прочутото племе солими. А златоюздата, зла Артемида уби дъщеря му.63 [205] Моят баща е Хиполох, за негов син аз се признавам. Сам ме изпрати във Троя и много поръки ми даде: винаги пръв да съм в боя и другите да надминавам, да не посрамя рода на дедите, които безспорно бяха най-храбри в обширната Ликия и във Ефира. [210] Ето рода и кръвта ми, с които се хваля пред тебе.“ Тъй каза Главк. Диомед гръмогласен се много зарадва.