ШЕСТ ВРАНИ

— Защото никой не иска да отиде в затвора — каза Йеспер.

Нина потри с длани ръцете си над лактите.

— Не искам да ме затворят във фйерданска килия.

Каз вдигна ръкава си и между пръстите му се появиха две тънки метални игли. Той ги накара да танцуват около кокалчетата му, после ги скри отново.

— Шперцове? — попита Нина.

— Аз имам грижата за килиите, спокойно — рече той.

— Удряш където мишокът не гледа — каза замислено Иней.

— Именно — кимна Каз. — А Ледения палат е като всеки друг мишок, тлъст бял гълъб, който само чака да го оскубем.

— Юл-Баюр дали ще тръгне с нас доброволно? — попита Иней.

— Според Ван Ек Съветът е уговорил тайна дума с Юл-Баюр още по времето, когато са се надявали да го измъкнат от Шу Хан. Кодовата дума е „сеш-юе“. Знак, че ни изпраща Съветът на търговците от Керч.

— Сеш-юе — повтори Вилан, произнасяйки неумело сричките. — Какво означава?

Нина се загледа в пода, преди да отговори:

— Означава „обезверен“.

— Постижимо е — рече Каз, — особено за нас.

Йеспер усети как настроението в стаята се променя, как надеждата надига глава. Тази промяна не се долавяше лесно, но той беше свикнал да я търси на игралната маса — моментът, в който картоиграчът осъзнава, че не е изключено да държи печеливша ръка. Очакването обзе и него, съблазнителна смесица от страх и вълнение, от която го засърбяха ръцете.

Изглежда, и Матиас го усети, защото скръсти решително ръце на гърдите си и каза:

— Идея си нямате какво ще ви излезе насреща.

— Но ти имаш, Хелвар. Докато дойде време да отплаваме, искам да работиш с Вилан върху чертежа на палата. Никоя подробност не е твърде дребна или незначителна. Ще те проверявам регулярно.

Иней плъзна пръст по грубата скица, която Вилан беше начертал, серия от вписани кръгове.

— Наистина прилича на дървесни пръстени — каза тя.

— Не — рече Каз. — Прилича на мишена.