Убий императора

– Така е – съгласи се Василий и се огледа. – Имаш ли вино?

– Нямам – безцеремонно отговори Климент. – Къде са го намерили?

– Близо до северната стена. В обрасло с дървета и бурени запустяло място. Един дявол знае какво е търсил там.

– Значи булката остава сираче? Това ще отложи ли сватбата?

– Съмнявам се! – византиецът стисна юмруци, а бузите му се издуха. – Михаил иска да се ожени веднага, значи ще се ожени веднага!

– Някакви следи от убиеца?

– Нищо! – Василий се почеса по главата. – Наистина ми се иска да пийна. Много ми се насъбра днес. Виковете на Михаил, земетресението, сега и това.

Климент поклати глава, стана, отвори чамовата врата и извика на Невестулката да донесе вино и чаши.

– Но да отговоря на въпроса ти – византиецът се приведе напред на стола си. – Ингерн е намерен от случаен минувач, който извикал патрула. Намушкан е в гърлото. Бил е със същите дрехи, с които беше на Хиподрума – Василий замълча, изчаквайки Невестулката да остави на масата кана, пълна с вино и две тежки оловни чаши с грубо изсечени кръстове по стените. Византиецът си наля, изпи виното на един дъх и си наля отново. – Мечът му е бил в ножницата, шлемът му се е търкалял между тревите. Който и да го е нападнал, го е убил за миг. Но друго ме притеснява – Ингерн беше опитен воин. Не би се оставил да го изненадат лесно, без дори да извади меча си.

– И няма никакви следи от убиеца?

– Всъщност има. В прахта е намерен отпечатък от ботуш. Такива, каквито носят войниците.

Климент стана, приближи се до масата и също си наля малко вино.

– Мислиш че го е убил войник? Наблизо нямаше ли гарнизон?

– Този при IV-та военна порта. Командирът ѝ твърди, че никой от хората му не е напускал поста си. Не е видял и нищо съмнително. Но всеки може да си купи войнишки ботуши. Продават ги по пазарите на безценица.

– В тази жега? - замислено отговори писарят. Защо убиецът е носел ботуши?

Събеседникът му само разпери ръце.

– Всъщност - Климент се поизправи на стола си, – какво ме интересува всичко това? Съжалявам за смъртта на Ингерн, но това са си ваши работи, които не ме засягат!

Преди да отговори, Василий отново отпи дълга глътка вино.

- На Хиподрума ме попита защо ти разказвам историите на хората, най-близки до Михаил.

– И ти ми отговори, че ще ми обясниш по-късно. Дойде ли вече този момент?

– Точно така! – началникът на имперските конюшни тихо стана, приближи се до вратата и рязко я отвори. Успокоен, че никой не подслушва, Василий се върна на мястото си. – И представа си нямаш, колко любопитни са слугите – каза той. – Чувал съм за репутацията ти. Както ти казах – отраснал съм в България и гледам да следя новините, които идват от Плиска. Знам че си майстор в разплитането на всякакви загадки и мистерии, особено когато става дума за убийства. Няма да те лъжа. Когато разбрах кого праща князът ви на мястото на Дукум, много се зарадвах. Затова и те заговорих днес на Хиподрума. Притеснен съм! Много притеснен! – едрият византиец стана и отново закрачи из стаята. – Нещо става и не знам какво точно. Тези убийства не са случайни! Сигурен съм, че има заговор срещу императора! Но какъв, кой стои зад него и какво е намислил да прави... – Василий разпери ръце, – нямам представа. Сам видя какво е в града. Настроенията срещу Михаил се засилват. Земетресението вече се тълкува като пратено от Бог, за да ни накаже за греховете му. И ще става още по-лошо! ... И тези убийства... Това са най-верните хора на императора. Той на шега ни нарича "стълбовете на империята". Но истината е, че ако нас ни няма, Михаил трудно ще се задържи и един ден на власт.