Откраднатият сън
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-886-3
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Откраднатият сън». Краткое содержание книги:
— Виктор Алексеевич — предпазливо изрече тя. — Вие… вече знаете?
Гордеев я погледна уморено и нищо не отговори. Само махна с ръка.
Арсен впи немигащ поглед в събеседника си.
— Защо не ми казахте веднага за Бризак?
— Не предполагах… Надявах се, че няма да се докопа до това — измънка онзи.
— Не сте предполагали — ехидно го имитира Арсен. — Обаче тя е предположила. Какво предлагате да правим сега? Тази хлапачка е много по-опасна, отколкото смятате, аз го знаех и отпреди. Ако ми бяхте казали навреме за Бризак, щях да взема мерки. Във всеки случай тя нямаше да замине за Италия.
— Но вие ме уверявахте, че край нея постоянно се върти наш човек. Той защо я е изтървал?
— Не прехвърляйте нещата от болната на здравата глава — намръщи се Арсен.
— Още от началото трябваше да се свържа не с вас, а с хората, които имат достъп до следователите. Вашите хора са били небрежни, а ви плащам толкова пари — реагира раздразнено събеседникът на Арсен.
— Моите хора правят всичко възможно, но нали не можем да сложим катинар на мозъка на Каменская! Разберете най-сетне едно просто нещо: ние можем да предотвратяваме постъпването на опасна за нас информация, когато работим изпреварващо. А вашата потайност стана причина тази мадама вече да получи информацията и сега сме принудени да се заемем непосредствено с нея и да се мъчим да й забраним да мисли. А това, драги мой, е много рисковано и далеч невинаги е ефективно! И ще струва по-скъпо.
— Искате да ме разорите ли?
— Ама моля ви се! — плесна с ръце възрастният мъж. — Готов съм начаса да прекратя работа. Нямам свой интерес във вашата работа, аз съм само посредник. Щом не искате, не плащайте, моите хора веднага престават да се намесват и се захващат с други работи. Ако искате да знаете, имаме достатъчно поръчки, за да не умрем от глад. Та какво решавате, значи?
— Господи, сякаш мога да реша нещо друго! — отчаяно прошепна човекът, който днес не беше облечен в изискания английски костюм, а носеше панталони и дебел скиорски пуловер: беше дошъл на срещата с Арсен направо от вилата си. — Ще платя, разбира се, само ме спасете.
Настя седеше в кабинета си, унило загледана през прозореца, зад който топлият кишав декември упорито пречеше на града да изглежда красив като зимен и празничен като пред Нова година. Стажантът Мешчеринов още работеше в архива. Явно се бе уплашил от страшните й приказки за сложнотиите при проучването на криминални дела и изпълняваше задачата си прекалено усърдно.
Докато разглеждаше автомобилите, паркирани пред ажурната ограда, тя обърна внимание на ново червено беемве, което не бе забелязвала по-рано. Тъпо втренчена в блестящото алено петно на фона на калната сива улица, тя продължаваше да размишлява за делото на Ерьомина и как би трябвало да се държи с колегите си.
— Над какво си блъскаш главата, мислителко? — чу изведнъж гласа на Юра Коротков, същия, който се тъпчеше с цялото си семейство и парализираната си тъща в миниатюрна гарсониера и търпеливо чакаше децата му да пораснат, за да сключи нов брак.
— Ами така, нищо особено — усмихна се Настя. — Просто видях на улицата едно новичко беемве и се замислих кой ли е дошъл в нашия приют за бедни с такова разкошно возило.
— Ама ти не знаеш ли? — учуди се Юра. — Нашият Лесников. Тия дни си е купил новата кола.
— Сериозно? — Сега беше неин ред да се чуди. — И това с нашата заплата?
Коротков сви рамене.
— Обичаш да броиш чуждите пари, Аска — каза той неодобрително. — Игор между другото има доста заможни родители, а жена му е моделиерка от висока класа, работи при самия Зайцев и печели прилично. Само ти си ни момиче самостоятелно и разчиташ единствено на собствения си бюджет, а всички останали са семейни хора, можем ли да знаем с какви пари разполагат!