![Смрък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/1/smrk-bg-download.jpg)
Смрък [bg]
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #39
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В
- ISBN: 978-954-422-104-1
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Смрък [bg]». Краткое содержание книги:
„Спомене ли се шеговито фентъзи, Тери Пратчет е първото име, което идва наум… но зад фентъзито той разглежда много реални съвременни въпроси… за живота, вселената и всичко останало. Таймс
„Забавен като Удхаус и остроумен като Уо. Индипендънт
„Сатирично, автентично, фантастично и неустоимо. Дейл мейл
„Тайната на хумористичното фентъзи на Тери Пратчет не е толкова в своеобразието на фантазията, колкото в надеждността на хумора… чист триумфален разкош.Гардиън
Ако имате капка здрав разум, дами и господа, ще разкажете на Негово благородие цялата онази окаяна гоблинска история. В края на краищата нали вашето приятелче Ларвородни я спретна! Единственият малък проблем е, че му позволихте да го стори, доколкото си спомням, без много да мънкате.
— Но това не е незаконно — ледено отбеляза жена му.
Съпругът й не помръдна, но по някакъв неописуем начин изведнъж се издължи.
— Струва ми се, че тук има малко объркване. Вие, видите ли, гледате на нещата като на законни и незаконни. Е, аз съм само един войник и никога не съм се откроявал, но по мое мнение толкова се вживявате в това кое е законно и незаконно, че изобщо не обръщате внимание дали е редно или нередно. А сега, ако ме извините, ще отида до кръчмата.
Жена му реагира автоматично:
— Не, скъпи, знаеш, че пиенето не ти понася.
Полковникът грейна в усмивка.
— Тази вечер възнамерявам да изгладя отношенията си с него и направо да се побратимим.
Останалите магистрати обърнаха очи към командиршата, а тя изгледа кръвнишки съпруга си.
— По-късно ще си поговоря с теб за това, Чарлз — процеди през зъби. За нейна изненада усмивката му не повехна.
— Да, скъпа, сигурно ще си поговориш, но ми се струва, че ще откриеш как не те слушам. Приятна вечер на всички. — Вратата щракна зад гърба му. Трябваше да се тръшне, но някои врати нямат особено добър усет за ситуацията.
3.
Гоблинът вече подтичваше със своеобразната си куцук-провлач походка, която се оказа измамливо бърза. Ваймс с изненада установи, че Небивал се препоти от лекия крос до — това вече не го изненада — Обесническия хълм. Чуваше го как пъхти. Може би не ти е нужна чак такава бързина да уловиш запиляла се свиня, но трябва да си наистина много бърз, за да настигнеш млад трол, надрусан до козирката със снадка, а и да си доста жилав, за да го хванеш и да му щракнеш белезниците, преди да се освести достатъчно, че да ти отскубне главата. Полицейската работа в провинцията явно беше много различна.
В провинцията все някой те наблюдава, мислеше си той, докато бързаха напред. Е, и в града все някой те наблюдава, но общо взето, с надеждата, че може внезапно да пукнеш и да офейка с портфейла ти. Просто те зяпа, без да го е еня за тебе. Тук обаче имаше чувството, че в него са приковани не едно и две очи. Може и да бяха на катерици или язовци, или каквито там бяха проклетите неща, дето се чуваха посред нощ. Може би горили.
Нямаше никаква представа какво ще види, но със сигурност не очакваше да завари върха на хълма ограден с боядисано в жълто въже. При все това почти не му обърна внимание. С гръб към едно от дърветата и с много напрегнат вид седяха три гоблина. Единият се изправи, при което главата и съответно очите му се изравниха със слабините на Ваймс, което не беше особено добра позиция. Той протегна сбръчкана ръка и рече: — Ваймс? Беси!
Ваймс се опули надолу към него, а после към Небивал.
— Какво иска да каже с това „беси"?
— Така и не разбрах съвсем, сър — призна Небивал. — Нещо като „добър ден", струва ми се, само че на гоблински.
— Ваймс! — продължи старият гоблин. — Викат тебе пу-ли-ссай. Гу-лям пу-ли-ссай. Га пу-ли-ссай, то за кон! Не е прав да тук! Ама га мрак у мрак! Мрак движи! Мрак да доде, Ваймс! Мрак дига! За кон!
Ваймс изобщо не можеше да определи пола на гоблина, нито дори възрастта му. Дрехите не му подсказваха нищо. Гоблините очевидно носеха всичко, което може да се привърже към тялото. Спътниците му го гледаха немигащо. Държаха каменни брадви, от кремък, яко нещо, но се изтъпяваше след няколко удара, което не е утеха, когато те млатне по врата. Освен това беше чувал, че се бият като бесни. И какво още разправяха за тях? А, да, каквото и да става, не давай да те одраскат…
— Търсите законност, така ли? Правда за какво?
Гоблинът се втренчи в него и каза:
— Иде с мен, пу-ли-ссай. — Думите се откъртиха като проклятие или най-малкото като заплаха. Гоблинът се обърна и тръгна бавно надолу по хълма. Останалите три гоблина, в това число и онзи, известен като Смръдльо, не помръднаха.
— Може да е капан, сър — прошепна Небивал.
Ваймс подбели очи и проточи саркастично:
— Амии? Аз пък си мислех, че е покана за приказно представление с участието на Изумителните Бонко и Дорис и Въртящите едноколка братя с котарака Фидо. Каква е тая работа с жълтото въже, господин Левак?
— Полицейско ограждение, сър. Мама ми го оплете.
— А, да, виждам, че е успяла да вплете и думата ПЛИЦЯ, при това на няколко места.