Короносната кула [bg]

— Да ти помогна ли? — попита Ейдриън.

— О, не! — Пикълс побърза да ускори хода си, за да докаже, че всичко е под контрол. А може би да достигне целта си преди ръцете му да са отказали.

Библиотеката се намираше в съседство със сградата, от която бяха излезли. Отърсилият се от първоначалното смайване Ейдриън бе започнал да установява, че различните сгради се отличават по височина.

Самата библиотека не беше особено голяма, но пък стените й бяха изцяло посветени на съхраняването на книги. Последните се оказаха много по-малко, отколкото Ейдриън бе очаквал; сред лавиците имаше множество празни места. Изглежда в момента студентите ги четяха.

Пикълс отпусна книгата си върху централната маса, където тя се приземи със звучен плясък.

— Готово! — изрече той с гласа на умиращ герой и на свой ред се отпусна върху плота. — От мен учен няма да излезе. — Пикълс бавно се изправи и погледна към Ейдриън. — Не проумявам как се справяте да носите тези мечове. Сигурно са много тежки.

— Лошите мечове тежат.

— Има лоши мечове?

— Също както има добри и лоши хора.

— Наистина ли? — Пикълс все още не изглеждаше уверен.

— Лошите мечове са излишно тежки, а добре изработените са леки и с добър баланс.

— Въпреки всичко се съмнявам, че бих могъл да повдигна меч.

Ейдриън изтегли късия си меч и протегна дръжката към него.

Момчето огледа оръжието със съмнение.

— Този меч не ми изглежда особено добър. Простете, господарю Ейдриън. Изглежда ми захабен.

— Видът често лъже.

Пикълс се усмихна още по-широко, посегна и обви ръце около дръжката. Когато боецът пусна оръжието, острието рязко отхвърча нагоре: Пикълс се бе напрегнал прекалено.

— Лек е. Не като перце, но много по-лек от очакваното.

— Малко повече от килограм.

Пикълс отдръпна едната си ръка и задържа оръжието само с десницата.

— Дори и това не се усеща.

— Заради баланса, за който ти споменах.

— А трябва ли да има тежест?

— За разкъсването на кожата не е нужно много. Бързината е за предпочитане.

Момчето направи няколко пробни размаха.

— Почти се чувствам като герой с това оръжие в ръка.

— Обичайно.

Пикълс протегна меча напред, за да погледне по протежение на острието му.

— Значи това оръжие е било изработено от майстор?

— Аз го направих.

— Вие, господарю Ейдриън? Наистина ли?

— Баща ми беше ковач. Отраснал съм край наковалнята.

Младият слуга бе придобил смутен вид.

— Моля да ме извините, господарю. Съжалявам за предишното си изказване.

— Мечът наистина е захабен. И грозен — грозен инструмент с грозно предназначение.

— Но този меч не е. — Пикълс посочи към огромното оръжие върху гърба на Ейдриън.

— Този не е моя изработка.

Блекуотър си взе оръжието обратно и го плъзна в ножницата, където то се прибра с рязък звук.