Короносната кула [bg]

— Поне отчасти.

— Да отговоря на въпроса ти: изпратих Трибиан Дивол да те намери. Той е изключително упорит и е родом от източните земи.

— И пак не виждам как е могъл да ме намери. И откъде си знаел, че се намирам в Калис.

— Магия.

— Магия?

— Баща ти не ти ли е обяснявал за способностите ми?

— Баща ми никога не говореше за теб.

Професорът понечи да каже нещо, но се отказа и кимна.

— Предполагам — рече той и отново се върна към почистването на очилата.

— Щом си магьосник, защо не излекуваш очите си?

— Сторено е. — Аркадиус върна очилата върху носа си. — Ето. Това е вече друго нещо.

— Но не е точно магия.

— Нима? Ако прострелям жабока Пинхас в клетката зад теб, това магия ли ще представлява?

— Не.

— Но ако щракна с пръсти и клетият Пинхас погине, можем ли да говорим за магия?

— Мисля, че в този случай можем.

— И каква е разликата между двата хипотетични случая?

— Нормалните хора не са способни да убиват жаби с едно щракване на пръсти.

— Близо до отговора. Същинският отговор: магия е, защото не знаеш как съм убил жабчето. Ако му бях дал отрова точно преди ти да дойдеш, а после щракнех с пръсти към него, действието ми пак ли би представлявало магьосничество?

— Не.

— Нека те попитам следното… По какъв начин очилата ми помагат да виждам по-ясно?

— Не зная.

— Магия! — Старецът се усмихна лъчезарно и надникна изпод очилцата си. — С напредването на възрастта започвам да виждам по-трудно. Не светът се е променил, а очите ми. Аз просто се възползвам от особеностите на извитото стъкло да изменя светлината. Именно това представлява магията. Наблюдения, съчетани с логика, знание и разсъждаване. Тези четири неща позволяват на магьосниците като мен да разбират природата. А това разбиране на свой ред им позволява да използват особеностите й. — За момент професорът замълча, сякаш заслушан в нещо. — Спокойно, Пинхас, нямам намерение да те тровя.

Ейдриън се обърна назад. Зад него действително имаше жаба в клетка. Междувременно професорът се бе заел да намества стола си.

— В твоя случай — продължи той — трябваше единствено да долепя ухо до земята и да се ослушам за слухове за велик воин. Познавах обучението, дадено ти от баща ти. А и след напускането ти самият той бе ми разказал за намеренията ти. Не беше трудно да заключа, че тези ти умения и желания биха гарантирали известността ти. Оказа се лесно да преценя местоположението ти.

Ейдриън кимна. Чувстваше се глупаво заради неразбирането си.

— Искам да ти благодаря за писмото и за това, че си се погрижил за бащините ми дела в мое отсъствие. Радвам се, че той е разполагал с човек, на когото може да разчита. Притеснявах се, че между двама ви е възникнало някакво неразбирателство.

— Двамата с баща ти бяхме стари приятели. Запознах се с него още преди ти да се родиш, някъде по времето, когато той се установи в Хинтиндар. С течение на времето възрастта започна да затруднява посещенията ми. Когато прекосяването на коридора се превърне в предизвикателство, дългите пътувания стават немислими. Така е… времето лети незабелязано.