Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Поп, дама, вале [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Поп, дама, вале [bg]

Электронная книга - «Поп, дама, вале [bg]». Краткое содержание книги:

Франц, младеж от провинциално градче, заминава за Берлин, за да работи в магазина на свой далечен и заможен чичо, който, заедно със съпругата си Марта, го взима под крилото си. Неудовлетворена и отегчаваща се, Марта съсредоточава интереса си върху Франц, който скоро става неин любовник. Връзката разцъфва, задълбочава се, копнежът на двамата един по друг става неудържим и постоянен - и се разгръща в кроежи как да се отърват от съпруга, за да се наслаждават свободно на своята любов и на неговото богатство. Следва низ от изненадващи, ту забавни, ту драматични обрати, все по-осезаема става сянката на смъртта - дали ще я има и дали тя ще е очакваната? Поп, дама, вале (1928) е вторият роман на Владимир Набоков, издаден на руски под псевдонима Сирин. Английската версия, дело на сина на писателя Дмитрий, датира от 1968-а и е последвана от филмова адаптация с Джина Лолобриджида и Дейвид Нивън в главните роли.
От всичките ми романи Поп, дама, вале е най-ведрият. Владимир Набоков
Често се изкушаваме да мислим, че ранните произведения на Набоков са просто репетиции за неговите шедьоври. Това е дълбоко погрешно - романът Поп, дама, вале свидетелства за същото майсторство на перото, каквото личи и в по-нататъшните творби. Джилиън Тиндъл
Пъстротата, мощта и богатството на усещанията у Набоков нямат дори блед съперник в съвременната белетристика. Прочитът на Набоков е стимулиращо изживяване, в което участват и умът, и въображението, и естетиката. Това е най-близкото нещо до чистата чувствена наслада, което прозата може да даде. Мартин Еймис
1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 ... 83
Перейти на страницу:

Мишка, погълнала нищожна част от грама, пада мъртва, преди да измине и сажен. Тя си го представи като щипка безцветен прах, която може да се пусне незабелязано в чашата чай.

— Би било толкова просто — каза тя на Франц, като се усмихваше с прекрасната си влажна усмивка. — Ще пием някоя вечер заедно чай, и изведнъж…

— Трябва да намерим — отговори той. — Аз ще намеря. Само че представа нямам как. Та нали, ако вляза в аптека… не, наистина не знам…

— Прав си — усмихна се Марта, — има, разбира се, кръчмички, където човек може да се запознае с някоя личност — от онези, които продават кокаин… Не, и това не става. Свинщина е да мечтаем, след като сме в такова положение. А и да успеем да намерим нещо — нали ще направят аутопсия и ще разберат. Аз, кой знае защо, си мислех, че има отрови, които не оставят следи. Просто си умрял. Лекарите предполагат, че е от разрив на сърцето. И край. Бях съвсем сигурна, че има такива отрови. Ужасно глупаво е, че няма. И колко жалко, Франц, че не си медик — можеше да поразпиташ, да пообмислиш…

— Готов съм всичко да направя — каза той малко сподавено, защото в това време си сваляше обувките, а те бяха нови и неприятно му стискаха. — На всичко съм готов. И аз мислех… И аз…

— Много време загубихме нахалост — въздъхна Марта. — Аз, разбира се, не съм учена…

Тя сгъна внимателно на креслото свалената рокля. Носеше плътни плетени гащи, а под лъскавата розова риза — фланела, защото през февруарските дни с пронизващ вятър винаги се страхуваше от бронхит.

— Отровите трябва да се изучават с години — рече тя и отметна покривката на леглото. — Чак тогава можеш да се залавяш за това.

На свой ред той внимателно окачи сваленото сако на дървените рамена на окачалката, след като предварително беше извадил и сложил на масата: писалката, два молива, бележника, ключовете, портмонето с три марки, писмото до майка му, което беше забравил да пусне. После свали от китката си часовника и го сложи на нощното шкафче. Тя винаги си тръгваше точно в осем и четвърт. Оставаха двайсет и пет минути.

— Мили, побързай… — каза през зъби Марта.

— Ох, какъв мазол съм си направил — изохка той, сложи бос крак на ръба на стола и разгледа жълтата подутина на петия пръст. — А уж са моят номер. Да не са ми пораснали случайно краката…

— Франц, хайде ела. После ще го разглеждаш.

1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 ... 83
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)