Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Поп, дама, вале [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Поп, дама, вале [bg]

Электронная книга - «Поп, дама, вале [bg]». Краткое содержание книги:

Франц, младеж от провинциално градче, заминава за Берлин, за да работи в магазина на свой далечен и заможен чичо, който, заедно със съпругата си Марта, го взима под крилото си. Неудовлетворена и отегчаваща се, Марта съсредоточава интереса си върху Франц, който скоро става неин любовник. Връзката разцъфва, задълбочава се, копнежът на двамата един по друг става неудържим и постоянен - и се разгръща в кроежи как да се отърват от съпруга, за да се наслаждават свободно на своята любов и на неговото богатство. Следва низ от изненадващи, ту забавни, ту драматични обрати, все по-осезаема става сянката на смъртта - дали ще я има и дали тя ще е очакваната? Поп, дама, вале (1928) е вторият роман на Владимир Набоков, издаден на руски под псевдонима Сирин. Английската версия, дело на сина на писателя Дмитрий, датира от 1968-а и е последвана от филмова адаптация с Джина Лолобриджида и Дейвид Нивън в главните роли.
От всичките ми романи Поп, дама, вале е най-ведрият. Владимир Набоков
Често се изкушаваме да мислим, че ранните произведения на Набоков са просто репетиции за неговите шедьоври. Това е дълбоко погрешно - романът Поп, дама, вале свидетелства за същото майсторство на перото, каквото личи и в по-нататъшните творби. Джилиън Тиндъл
Пъстротата, мощта и богатството на усещанията у Набоков нямат дори блед съперник в съвременната белетристика. Прочитът на Набоков е стимулиращо изживяване, в което участват и умът, и въображението, и естетиката. Това е най-близкото нещо до чистата чувствена наслада, което прозата може да даде. Мартин Еймис
1 ... 44 45 46 47 48 49 50 51 52 ... 83
Перейти на страницу:

Франц захвърли малките белезникави късчета и вятърът ги понесе по ливадата.

— Глупчо… — каза спокойно Марта. — Защо го направи? Нали ще ме попита дали съм залепила снимката в албума…

— Аз някой ден и албума ще скъсам — заяви Франц, усещайки как краката му изведнъж се подкосяват от вълнение.

Отдалеч, много радостно, дотича Том: беше му се сторило, че Франц е хвърлил нещо — навярно камъче. Но камъче нямаше никъде.

Една вечер, следвайки все същото мъчително желание да се утвърдят, да се освободят, да влязат в правата си, Марта и Франц решиха — поне тази единствена вечер — да си поживеят с удоволствие, да поживеят така, както ще заживеят после, да направят генерална репетиция за вече близкото щастие.

— Днес ти си тук господарят — каза тя. — Ето я твоята маса, ето го твоето кресло, ето го, ако искаш, вечерния вестник.

Той свали сакото, разходи се из всички стаи, сякаш ги оглеждаше, сякаш се е върнал в топлата си къща от далечно пътешествие.

— Всичко наред ли е? — попита тя. — Доволен ли си?

Той я прегърна през рамо и двамата застанаха един до друг пред огледалото. Тази вечер той беше зле избръснат, вместо жилетка беше сложил простичък червеникав пуловер — и у Марта имаше нещо домашно, тихо, косата й, наскоро измита, не беше гладко вчесана, носеше плетена жилетка, която слагаше само когато беше съвсем сама.

— Изправи се. Иначе излиза, че сме еднакви на ръст.

— То си е така — усмихна се той. — Виж, аз не мога да се изпъна повече.

После той падна в коженото кресло, тя седна на коленете му, а това, че беше доста тежичка, само засилваше уюта.

— Обичам ухото ти — каза той и повдигна с конско движение на устните кичура на слепоочието й.

В съседната стая нежно и звучно почна да бие часовникът. Франц тихо се засмя.

— Не — само си помисли. Ако той влезеше сега…

— Кой? — попита Марта. — Не разбирам за кого говориш?

— Ами той. Ако се върне, без да предупреди. Той умее така тайнствено да отваря врати.

— Ах, говориш за моя покойник… — каза мързеливо Марта, която се люлееше на коленете му. — Не, моят покойник е точен. Винаги ще предупреди…

Мълчание. В тишината отчетливо тиктакаше далечният часовник.

— Покойник… — усмихна се Франц, — … покойник…

— Ти добре ли го помниш? — измърмори Марта и почеса нос в рамото му.

— Приблизително. А ти?

— И аз. Беше толкова отдавна…

Тя изведнъж вдигна глава.

— Франц — изрече тя със сияещи очи, — никой никога няма да разбере!

Вече свикнал, вече съвсем опитомен, той мълчаливо закима.

— Направихме го толкова просто, толкова точно… — продължи Марта и присви очи, сякаш си спомняше. — Нито сянка на подозрение. Нищо. Защото нашата съдба ни пази. Иначе не можеше и да бъде. Ти помниш ли погребението?

Той пак закима.

1 ... 44 45 46 47 48 49 50 51 52 ... 83
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)