Вторият периметър [bg]

32

Смит не беше доволен от компанията си в хеликоптера, но просто нямаше повече сили и енергия да спори с Ема. Даде им да разберат, че трябва да се държат настрана от операцията по прибирането на Кармоди. Ема замълча, което все още не означаваше нищо. Тя щеше да направи каквото беше намислила. Отново се запита с какво ще заинтригува Мери.

През по-голямата част от полета до Ванкувър Ема беше умислена. По някое време отново подметна на Смит, че тази работа е лишена от смисъл. Кармоди не би трябвало да пресича границата, където документите му са били подложени на проверка, а вероятно и преснимани. А още по-малко би трябвало да отсяда в хотел, плащайки със собствената си кредитна карта.

— Пак ти повтарям, Бил, този човек не е нито глупав, нито самоубиец. Трябва да бъдеш дяволски внимателен, защото ми намирисва на постановка.

— Каква постановка, Ема?

— Не знам — отвърна тя и не каза нито дума повече.

Демарко се забавляваше. По принцип не обичаше високото, независимо дали се е покачил на триметрова стълба, или гледа от терасата на двайсететажна сграда. Не обичаше да пътува в големите самолети, особено в лошо време. След всяко пропадане във въздушна яма дълго стискаше ръчките на креслото с побелели от напрежение пръсти. Но хеликоптерът беше друга работа. Имаше чувството, че се вози на увеселително влакче. Харесваше му да лети ниско, само на няколкостотин метра над земята, да обхваща с очи пейзажа. Малката височина създаваше илюзията, че летят много бързо.

Не беше толкова сигурен по отношение на пилота, който се оказа жена. Лейтенант от ВМС, висока, стройна и доста привлекателна мъжкарана, която приличаше на Ема.

Поведението й беше абсолютно професионално, управляваше машината с видимо умение, но все пак той леко се притесняваше от факта, че е жена.

Полова дискриминация? Положително. Липса на логика? Съвсем определено. Голяма част от жените, които познаваше, шофираха много по-добре от мъже. И изобщо не заслужаваха подигравателните мъжкарски закачки, че всяка жена зад волана представлява обществена опасност, независимо на какво е монтиран този волан — автомобил, самолет или количка за голф.

Притесняваше го и фактът, че го накараха да нахлупи някаква смешна каска с наушници, с която приличаше на олигофрен. Ето Смит до него действително имаше откачен вид. Не разбираше защо му е тази каска. Тя със сигурност нямаше да му помогне, в случай че дамата пилот забие хеликоптера в някой планински връх. Попита Ема, но тя не благоволи да му отговори. За разлика от останалите партньорката му не изглеждаше тъпо с каска на главата, а по-скоро приличаше на някаква гротескна Амилия Еърхарт.

Хеликоптерът ги стовари в близост до карго терминала на ванкувърското летище. Демарко благодари на авиаторката за отличния полет. Тя леко кимна и отговори с едно служебно „благодаря, сър“, след което изведнъж му намигна. Опа!