Вторият периметър [bg]

Прекъсна го телефонно жужене. Смит измъкна малък апарат от джоба си, послуша малко, после благодари и затвори. На лицето му изплува усмивка.

— Днес май е щастлив ден за нас — обяви той. — Обади се Дъдли. Преди малко Кармоди се е регистрирал във ванкувърския хотел „Хаят“ и в момента е в стаята си, а Дъдли дебне в коридора.

— Кой е Дъдли? — попита Демарко.

— ФБР знае ли, че е във Ванкувър? — попита Ема.

Смит отново се усмихна, този път дяволито.

— Още не — каза той.

— Кой е Дъдли? — повтори Демарко.

— Поредният абсурден псевдоним, с които Бил обича да кичи информаторите си сред редовете на „кавалеристите“, тоест конната полиция — обясни Ема.

— Признай, че прилича на Дъдли, Ема — възрази Смит, после се обърна към Демарко и добави: — Трябва да го видиш тоя тип, Джо. Рошава руса коса и квадратна брадичка, голяма колкото автобус!

— Метър и шейсет и пет — добави Ема.

— Кой казва, че Дъдли Дурайт е висок? — изръмжа Смит. — Как го измерваш: яхнал коня или изправен до малката Нел?

— Да прекратим тоя абсурден разговор — намръщи се Ема.

— След малко потеглям на север — обяви Смит. — Искам да съм там, когато канадците го арестуват.

— И аз идвам — отсече Ема.

— Едва ли е необходимо…

— Може би, но имам лошо предчувствие. Нещо не е наред, Бил. Цяла седмица Кармоди се изплъзва от всичките сили на реда в западната част на Съединените щати, след което най-спокойно се прибира в някаква хотелска стая. Не, нещо не е наред. Затова идвам с теб. Ако ми попречиш, ще се обадя на Мери.

— Какво общо имаш с нея, Ема? Да не би случайно да сте играли заедно в отбора по хокей на трева на Девическия католически пансион?

— Ти си задник, Бил!

Смит побутна очилата на върха на носа си и се изправи.

— Ще се обадя да ни изпратят хеликоптер.

— А няма ли да уведомиш ФБР?

— Малко по-късно — отвърна агентът и на лицето му отново се появи дяволитата усмивка.

— Цял хеликоптер! — с удивление поклати глава Демарко. Никога през живота си не се беше качвал на такава машина.